Warning: ksort() expects parameter 1 to be array, object given in /home/acefndco/public_html/smartigraphs.com/wp-content/plugins/buddypress/bp-core/bp-core-template-loader.php on line 214

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/acefndco/public_html/smartigraphs.com/wp-content/plugins/buddypress/bp-core/bp-core-template-loader.php:214) in /home/acefndco/public_html/smartigraphs.com/wp-content/themes/goodnews/lib/functions.php on line 377
Институцията Президент. Как започна всичко… – Инфографики за политика и общество

Институцията Президент. Как започна всичко…

Изборите наближават. И колкото повече се приближаваме към датата 6-и ноември, толкова повече осъзнаваме, че знаем прекалено малко неща за президентската институция, като цяло, но и за България в частност. Затова нямаше как да пропуснем тази тема в нашата кампания. Разбира се и няма как да направим обстоен преглед на всяка една президентска институция по света, но пък  затова сме ви предложили един общ план на съществуващите президентски модели с някои ярки примери от световната политика. Всичко това можете да откриете в статията ни „4х4 за президентските режими по света. Как изглежда българската президентска институция, сравнена с други такива?” Обещаваме, че ще ви бъде интересно и информативно. Затова не пропускайте да се запознаете и с този текст от нашата кампания.

Това, с което ще ви запознаем тук е по-скоро една историческа ретроспекция на президентската институция в България. Ще потърсим възможните причини за нейната поява, самият процес на зараждане, както и ще ви залеем с малко факти за президентите, които са били начело на България досега.


Инфографика президентскта институция

Причините

 

Да започнем с възможните причини. Защо е трябвало да имаме президентска институция и какво ни носи? Някои казват, че това е форма на еволюция на държавното устройство. След монархиите се появяват различните форми на републиката. Републиката се свързва с провеждането на политика, която поставя акцент върху едно по-демократично управление. Докато почти при всички видове монархии, държавният глава е наследствен или се назначава, то при републиката той почти винаги се избира чрез избори. Така се появява и президентската институция, която хем не ликвидира монархизма изцяло, хем се избира демократично. Това е едното обяснение. Другото може би протича от самото разделение на властите. В някои държави, като България например, трите власти (законодателна, изпълнителна и съдебна) твърде често имат нужда не просто от баланс, но и от коректив. Да, те се контролират помежду си, но президентът играе една малко по-различна роля на коректив, която роля не спада към нито една от трите власти, но има определени функции и правомощия в тези сфери.

Случаят в България се корени в трансформацията (или прехода, както е известно) от тоталитарна комунистическа форма на управление към демократична такава. Затова можем да твърдим, че причините са същите. Т.е. на парламентарната република, освен парламент, правителство и съд, ѝ трябва още една институция, която да подпомага и коригира управлението, а в България и да обединява и сплотява нацията. Оттук произтичат и различните типове президент в България – слаб, силен и пр., в зависимост от неговата намеса или ненамеса в управлението. Но по тази тема също сме ви подготвили нещо пикантно!

И малко факти

 

Става ясно, че президентската институция е нова в политическата история на България. За първи път тя се формира с чл. 41 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Народна република България (ДВ, бр. 29 от 1990 г.),  с който се отменя Глава V „Държавен съвет” в Конституцията от 1971 г. и се създава нова Глава V „Председател (президент) на Републиката”. По време на Кръглата маса (3 януари 1990 – 14 май 1990 г.), на която са договорени основните параметри на демократичния преход, не е постигнато съгласие как да се нарича едноличният държавен глава и затова се използват едновременно и двете наименования. На Кръглата маса е взето решение за провеждането на многопартийни избори и за свикване на Велико Народно събрание, което да изработи нова конституция.

На 3 април 1990 г. Народното събрание приема Закон за изменение и допълнение на Конституцията на НРБ (обнародван в „Държавен вестник”, бр. 29 от 10 април 1990 г.), с който Държавният съвет се закрива и вместо него се създават постовете председател (президент) и заместник-председател (заместник-президент) на републиката. Председателят е държавен глава на НРБ. Първите избори за председател (президент) на НРБ се провеждат на 3 април 1990 г. От името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за поста е предложен председателят на Държавния съвет Петър Младенов, който е избран с пълно единодушие. Веднага след избора той полага клетва и встъпва официално в длъжност.

Вторият избор на президент на републиката се провежда отново непряко, но вече от Великото народно събрание, във връзка с подаването на оставка от Петър Младенов и приемането ѝ (20 юли 1990г.). Той се провежда по същите процедурни правила, както първият избор, тъй като все още не е приета нова Конституция. Налага се гласуването да протече в 6 тура, тъй като никой от кандидатите не успява да получи мнозинство от 2/3 от общия брой на народните представители (400).

На 31 юли Стоян Ганев номинира Желю Желев като кандидат за държавен глава от името на парламентарния Съюз на демократичните сили. На 1 август министър-председателят Андрей Луканов заявява, че парламентарната група на БСП ще подкрепи тази кандидатура, Виктор Вълков прави това от името на БЗНС, БСП и СДС, а Юлий Бахнев – от името на ДПС. Така е осигурено необходимото мнозинство и Желю Желев е избран на поста. На 1 август, веднага след като е избран, Желю Желев предлага за вицепрезидент генерал Атанас Семерджиев. Неговата кандидатура е подложена на явно гласуване с вдигане на ръка и той е избран с гласовете на 383-ма депутати, 7 гласуват „против”, а 2-ма се въздържат.

Да си поговорим и за вицепрезидентът…

 

Може би тук е моментът и за няколко думи относно вицепрезидентът като институция. Има доста спорове и дискусии за необходимостта от вицепрезидент, тъй като на практика неговата роля и функции са сведени до минимум. Така или иначе обаче, вицепрезидентът е призван да подпомага президента. Той не го замества в случай на отсъствие. Само при предсрочно прекратяване на пълномощията на президента вицепрезидентът встъпва в длъжността на президент до новите избори. Той самият няма собствени фиксирани правомощия, а по изключение, ако президентът му възложи част от своите по чл. 98, той ги придобива. Пример за това е: да назначава и освобождава служители от президентството, да предоставя, възстановява, освобождава и лишава от българско гражданство, да предоставя убежище, помилване.

Първоначално институцията е въведена след поправките в Конституцията на Народна република България от 1990 г. То определя заместник-председателя (вицепрезидента) като лице избрано от Народното събрание с обикновено мнозинство по предложение на председателя (президента) и подпомагащо неговата дейност. При случаите на смърт, отсъствие на председателя, прекратяване на пълномощията му или тежко заболяване той поема задълженията на президента (председателя).

Днес, вицепрезидентската институция е формулирана в Конституцията от 1991г. в чл. 94 и в чл. 95 (1): Вицепрезидентът се избира едновременно и в една листа с президента при условията и по реда за избиране на президент. Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат. Тъкмо поради тези причини и до ден днешен изборите са за двойка кандидати – президент и вицепрезидент.

Накрая е редно да споменем, че в някои моменти фигурата на вицепрезидента може да окаже по-голямо влияние дори от тази на президента. Все пак президентът си остава по-важната от двете институции, затова предстои да разгледаме именно кой е бил държавен глава досега и как е бил избран.

Президентите на България

На 12 юли 1991 г. VІІ-то Велико Народно събрание приема новата демократична Конституция на Република България, която постановява, че България е република с парламентарно управление. В нея е разписано, че президентът е държавен глава, който олицетворява единството на нацията и се избира пряко от гражданите за срок от пет години.

Така още през януари 1992 г. се провеждат първите демократични избори за президент в историята на България. Те се провеждат в два тура – на 12 януари и на 19 януари 1992 г.  На тези избори най-много гласове събират кандидатите на СДС Желю Желев и Блага Димитрова с 52,85%, а на второ място остават Велко Вълканов и Румен Воденичаров. Първият президент на Република България Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. През 1958 г. завършва специалност „Философия” в СУ „Св. Климент Охридски”. Той е доктор на философските науки, съосновател и първи председател на Съюз на демократичните сили (СДС). Ръководител е на делегацията на СДС по време на Кръглата маса през 1990 г.

Вторият демократично избран президент на Републиката е Петър Стоянов (22 януари 1997 г. – 22 януари 2002 г.). Петър Стоянов е роден на 25 май 1952  г. Той завършва специалност „Право” в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” през 1976 г. През 1992 г. става заместник-министър на правосъдието в правителството на Филип Димитров, а през 1994 г. е избран за народен представител от СДС в ХХХVІІ-то Народно събрание и заместник-председател на парламентарната група на СДС. През 1995 г. Петър Стоянов е избран за заместник-председател на СДС.   Той печели изборите за Президент на Република България на втори тур на 3 ноември 1996 г. в екип с вицепрезидента Тодор Кавалджиев (59,73%), а Иван Маразов и Ирина Бокова остават втори. Двамата полагат клетва пред Народното събрание на 19 януари 1997 г. и встъпват официално в длъжност на 22 януари 1997 г.

Третият демократично избран президент на Републиката е Георги Първанов (22 януари 2002 г. – 22 януари 2007 г., 22 януари 2007 г. – 22 януари 2012 г.). Георги Първанов е роден на 28 юни 1957 г. Той се дипломира в Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1981 г., а през 1988 г. защитава докторска дисертация по история. Георги Първанов е народен представител в ХХХVІІ-то, ХХХVІІІ-то и ХХХІХ-то Народно събрание. От месец декември 1996 г. до избирането му за президент е председател на БСП. Избран е за Президент на Република България с вицепрезидент Ангел Марин на втори тур на 18 ноември 2001 г.  с 54,13%. Втори са Петър Стоянов и Нели Куцкова. На 29 октомври 2006 г. Георги Първанов и Ангел Марин печелят президентските избори на втори тур и са преизбрани за втори мандат с 75,9%, като втори са Волен Сидеров и Павел Шопов.

Четвъртият демократично избран президент на Републиката е Росен Плевнелиев (22 януари 2012 г. – ). Роден е на 14 май 1964 г. в Гоце Делчев. Той е предприемач, инженер и политик. Между 27 юли 2009 и 9 септември 2011 г. е министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на Бойко Борисов. Росен Плевнелиев печели изборите за Президент на Република България на втори тур на 30 октомври 2011 г. с вицепрезидент Маргарита Попова (52,58%), следвани от Ивайло Калфин и Стефан Данаилов. Росен Плевнелиев и Маргарита Попова полагат клетва пред Народното събрание на 19 януари 2012 г., а встъпват официално в длъжност на 22 януари 2012 г.

Като за финал

Несъмнено е трудно за българското общество да си избере президент още на първи тур, след като досега това не се е случвало. Дали ще се случи на тези избори, предстои да разберем. Едно е сигурно обаче – гласуването този път е задължително. А ако все още не сте избрали за кого, можете да се ориентирате в нашата статия с двойките за кандидат президент и кандидат вицепрезидент. Затова не спирайте да следите нашата кампания за президентските избори в България. Става все по-интересно…

Автор на статията: Румен Митев

Инфографика: Владимир Василев


Предизвикателство към читателя: Кой президент на България бихте посочили като най-успешен и защо?

 

Join the Conversation