Warning: ksort() expects parameter 1 to be array, object given in /home/acefndco/public_html/smartigraphs.com/wp-content/plugins/buddypress/bp-core/bp-core-template-loader.php on line 214

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/acefndco/public_html/smartigraphs.com/wp-content/plugins/buddypress/bp-core/bp-core-template-loader.php:214) in /home/acefndco/public_html/smartigraphs.com/wp-content/themes/goodnews/lib/functions.php on line 377
Бюлетина #местнавласт2015 – Инфографики за политика и общество

Бюлетина #местнавласт2015

местна власт2015

И така, почти стана време да си избираме нови актьори, които да застанат на местната сцена.

Вече се запознахме с това какво е местна власт, защо има децентрализация, деконцентрация, регионализация, защо е толкова важна финансовата самостоятелност в общината, направихме и прогнози за изхода от изборите. На финалната права сме, 25 октомври вече чука на вратата, затова е редно да обърнем малко внимание и на технологичната част от изборите.

Какво представлява бюлетината, как тикчето в квадратчето се превръща в кметски стол или мандат за общински съветник, по каква система се извършва самото гласуване? Ами къде изобщо се гласува? Можем ли да гласуваме на друго място, ако сме студенти? Кой изобщо се бори за вота ни? И какво е това машинно гласуване, за което всички спорят? – на тези въпроси ще опитаме да дадем отговор.

местнавласт2015
Как да използвам правото си на глас?

Нека започнем с кандидатите

Според Изборния кодекс на Република България право да бъдат избирани за общински съветници и кметове имат българските граждани, които нямат друго гражданство в държава извън Европейския съюз, навършили са 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място. За чуждестранни кандидати важат същите изисквания, както и: да бъдат граждани на страна членка на ЕС, съответно да не са граждани на Република България, да нямат гражданство в страна извън ЕС, да имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в Република България, да не бъдат лишени от правото да бъдат избирани в държавата членка, на която са граждани и не на последно място да заявят с писмена декларация желанието си да бъдат избрани.

Ето още няколко изисквания:

• Кандидат за кмет на община не може да се кандидатира и за кмет на район или кмет на кметство, но може да участва в надпреварата за общински съветници, ако е издигнат от една и съща формация;
• Кандидат не може да бъде издигнат от една формация за кмет, а от друга – за общински съветник;
• Кандидат не може да бъде регистриран от повече от една партия или в повече от един изборен район.

А къде можем да видим тези кандидати?

В сайта на Централната избирателна комисия можете да видите публичен електронен регистър на партиите и коалициите, регистрирани за участие в изборите за общински съветници и за кметове на 25 октомври 2015 г. Уви, в страната все още няма единен регистър на отделните кандидати. За да открие повече информация за тях, избирателят трябва да се рови из уебсайтовете на общините, на партиите, или направо да проведе теренно проучване.

Какви са изискванията спрямо гласоподавателите?

По-горе обсъдихме това, което Изборният кодекс нарича пасивно избирателно право (т.е. условията, на които трябва да отговаряме, за да можем да бъдем избирани). Да видим различават ли се условията му от тези на активното избирателно право (правото ние да избираме своите представители). Кодексът гласи: Право да избират общински съветници и кметове имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място. За разлика от националните избори за избор на народни представители, президент и вицепрезидент, при местните избори могат да участват и граждани на ЕС, които са живели най-малко 6 месеца в съответното населено място и имат статут на постоянно или продължително пребиваващ в Република България. Гражданите на ЕС могат упражняват както активно, така и пасивно избирателно право, като трябва предварително чрез писмена декларация да заявят желанието си за това.

Какво казва Изборният кодекс за Избирателната система:

„Чл. 8. (1) Изборите за общински съветници се произвеждат по пропорционална изборна система с кандидатски листи на регистрирани в многомандатни изборни райони партии и коалиции от партии и независими кандидати.
(2) Изборите за кметове се произвеждат по мажоритарната изборна система с кандидатски листи на регистрирани в едномандатни изборни райони партии и коалиции от партии и независими кандидати.
(3) В разпределението на мандатите участват партиите, коалициите от партии и независимите кандидати, получили действителни гласове не по-малко от общинската избирателна квота.“

Какво представлява мажоритарната система?

Тя е така любимото искане на всички за „гласуване за личности“. Кметските избори в България се решават чрез мажоритарна система с абсолютно мнозинство, т.е. този от кандидатите, който събере 50% + 1 от гласовете, си осигурява кметския стол. Ако обаче нито един от тези кандидати не мине бариерата при първото гласуване, се преминава към втори тур, в който двамата кандидати с най-висок дял от вота се изправят един срещу друг (на балотаж). Гласуването става в едномандатни избирателни райони: една община, много отделни кандидати за един кметски пост.

Ами пропорционалната система?

Като за начало, гласуването при нея става в многомандатни избирателни райони (МИР), в които се гласува за предварително известени и подредени от участващите формации партийни листи. Разпределението на мандатите в местните легислатури се извършва пропорционално на дяловете получени гласове, а в хода на разпределението се получава естествена бариера, обусловена от размера на МИР. Местата в Общинския съвет се разпределят по квоти, като в страната се използва квотата Хеър – Ниймаер. Как се изчислява тя? – квотата Хеър се получава, като разделим броя на действителните гласове на броя на мандатите. Делът гласове, получен от формацията или независимия кандидат за общински съветник, трябва да е по-голям от стойността на получената квота, за да им се даде мандат. Колкото пъти по-голям е делът на гласовете, толкова повече мандати получават формациите. Разбира се, тези дялове рядко са числа, кратни на квотата, и винаги се получават остатъци след първоначалното разделение и мандати, които трябва да бъдат дораздадени. Тези мандати отиват при формацията с най-голям остатък.

И къде стои прословутата преференция, за която всички се борят?

Как отбелязваме избора си
Бюлетина за общински съветници

Казахме вече, че гласуването за Общински съвет става по предварително подготвени партийни листи. Някой отдаден член на партията се е мъчил да подреди идеалната листа, която да удовлетворява интересите на всички (членове), следил е социологически проучвания, за да пресметне до коя позиция ще бъде оползотворен неговият списък и е изпипал нещата до съвършенство. Да, ама не. Преференцията идва, за да му обърка плановете. При преференциалното гласуване листата се преподрежда според предпочитанията на гласоподавателите. В бюлетината те могат да маркират кой от кандидатите биха искали да влезе в местната легислатура и ако той съумее да събере определен брой гласове, автоматично ще измести водача на листата и ще му „открадне“ мандата. Спомнете си за 15/15. Или дори по-злополучното 13/13 на ББЦ. И един по-съзнателен пример от евроизборите – вторият от листата на РБ Светослав Малинов бе избран за евродепутат вместо водача Меглена Кунева.

Как става самото гласуване?

Основните неща, които трябва да знаем, са свързани с мястото, на което ще упражним вота си, как протича процесът на гласоподаване, начина, по който ще дадем своя глас (бюлетина или машинно гласуване) и какви предварителни мерки трябва да вземем.

Къде се гласува?

Гласуването се извършва по избирателни секции в предназначени за тази цел изборни помещения, в които има кабини за гласуване. И ето едно важно уточнение: докато по време на национални избори за народни представители, президент и вицепрезидент и на избори за състава на Европейския парламент избирател, който е ученик или студент – редовно обучение, може да гласува в избирателна секция по избор в населеното място, където се обучава, когато то е различно от населеното място по постоянен адрес, след представяне на документ за самоличност, надлежно заверена от учебното заведение със седалище в населеното място за съответната учебна година ученическа книжка или за съответния семестър студентска книжка и декларация по образец, че не е гласувал и няма да гласува на друго място, то при избори за кметове и общински съветници в населеното място, в което имат право да гласуват, те се освобождават от учебни занятия един ден преди, по време на изборния ден и един ден след него.

И така, какво трябва да направим, за да подадем гласа си успешно?

Като за начало, трябва да бъдем включени в избирателните списъци до изборния ден, или да бъдем дописани в самия ден на изборите от председателя на Секционната избирателна комисия, ако случайно сме пропуснати. Желателно е преди да тръгнем към сградата, в която се провежда гласуването в нашата община/район, да проверим адреса на избирателната си секция, което ще може да стане на този уебсайт или телефон 0800 1 4726. Подробни списъци с номерата на секциите се закачат на видимо място в самата сграда. След като едва сме се добрали до помещението, в което се намира нашата секция, изчакваме реда си, като междувременно може да попрочетем имената на кандидатите в партийните листи, които ще бъдат предоставени на входа. Когато влезем в изборното помещение, се легитимираме (предоставяме лична карта или паспорт, а ако тези документи са с изтекъл срок, повредени, унищожени, изгубени или откраднати или в процес на издаване, можем да бъдем допуснати до гласуване, ако представим удостоверение за издаване на лични документи и снимка от МВР), председателят или избран от комисията член проверява съответстват ли личните ни данни на тези от избирателния списък, след това вписва ЕГН-то ни, номера и вида на документа за самоличност и ни допуска до гласуване (т.е. предава ни нататък по конвейера). Друг член откъсва бюлетина от кочана и я подпечатва пред нас. А какво се случва в тъмната стаичка?Тайна.

А ето какво би трябвало да се случи: избирателят влиза в кабината, за да даде еднозначно своя вот, като отбележи X или V в квадратчето на избрания от него кандидат/листа.

При избора на общински съветници може да упражни правото си на преференция отново със същия знак в полето с номера на предпочитания от него кандидат. След като е сгънал бюлетината така, че да запази изборната си тайна, гласоподавателят излиза от кабинката, дава я на член от комисията, който проверява дали нейният номер съответства на номера в кочана, зорко следи повторното подпечатване на бюлетината си, пуска я в избирателната кутия, полага подпис в избирателния списък, получава обратно документите си и напуска помещението. И това е.

Тази година в един многомандатен избирателен район ще има опция и за машинно гласуване. Тя ще бъде достъпна в 50 избирателни секции в Столична община. Ето как ще протича процедурата в тях: избирателят отново намира секцията си, влиза, легитимира се, минава по целия конвейер, докато бива допуснат до гласуване. След това той получава достъп до устройство за гласуване, което показва електронна бюлетина, идентична с хартиената. Самото гласуване става посредством магнитна карта. Той отново трябва да посочи избора си еднозначно, като има право да го промени веднъж преди да потвърди гласа си. Гласът на избирателя, след потвърждаване на избора, се записва и съхранява в електронна избирателна кутия, която не позволява разкриване на самоличността на избирателя и начина на гласуване. Избирателят получава съобщение за приключване на гласуването, отпечатва се контролна разписка с отразения вот, която се пуска в специална кутия за машинното гласуване, след това връща магнитната карта, полага подпис в избирателния списък, получава обратно документите си и напуска помещението. Това, че е упражнил правото си на вот чрез машинно гласуване, се отбелязва в избирателния списък. Разбира се, следващият избирател, който реши да ползва устройството, няма как да види вота на предшествалите го.

Накрая малко и за бюлетината.

Бюлетина
Как избираме кмет?

Тя трябва да съдържа наименованието и номера на изборния район, обозначение на вида избори, наименованията на партиите, коалициите и инициативните комитети, както и съответстващи им празни квадрати, в които избирателят да упражни своя вот, а също и квадратчета с изписани в тях поредни номера, броят на които отговаря на удвоения брой на мандатите в съответния изборен район, за да е възможна употребата на преференция. Поредните номера на кандидатите в бюлетината се определят чрез жребий месец преди гласуването. Не можем да добавяме номера, хора, партии и т.н. по собствено усмотрение, защото това (както и поставянето на знаци, различни от X или V на съответните места) ще направи нашия вот недействителен. Образец на бюлетината, другите изборни книжа и още от разяснителната кампания на ЦИК, можете да разгледате на нейния уебсайт.

На теория вече знаем как се гласува.

Но има ли по-ценно от практическия опит?

Автор: Грета Цекова

Дизайн: Владимир Василев

Join the Conversation