Централизиран речник на местната власт (инфографика)

Какво трябва да знаем

Лято 2015 дойде бързо и още по-бързо си заминава, давайки път на пъстрата есен!

Летният сезон бе наситен с политически куриози – съдебната реформа, избора на омбудсман, държавни ръководители и министри се плискаха с чудотворна вода – чудно лято!

Сега идва ред на есента и политическото събитие на сезона – Местните избори на 25 октомври. Подготвили сме за вас поредица от любопитни и полезни статии, цветни и грабващи вниманието инфографики.

Местна демокрация
Основни понятия в местната власт

Защо е важно да сме наясно с естеството на местните избори?

Реалната демокрация е немислима без местна демокрация. Ефективното демократично управление е това, което е близо до гражданина – дори чисто физически. Осъзнаването на важността на парламентарните избори, на принципите и механизмите им, е от ключово значение, но е недостатъчно. Ето защо нашата цел е вдъхновено и последователно да ви запознаем с особеностите и възможностите на местната власт в България.

Понятията на местната демокрация

Местно самоуправление, автономия, (де)централизация, (де)концентрация. На пръв поглед изглеждат лесно разпознаваеми и без съществени разлики в значенията им, но реално те са съществени. Ако се съмнявате за някое от значенията, следващите редове са за вас. Ще начертаем особеностите на всяко едно от тях и ще ви представим законовите дефиниции на основните единици и „играчи“ в местната власт.

Местната власт и всеки анализ, свързан с нея, който претендира за задълбоченост, няма как да пропусне Европейската Харта за местно самоуправление. Тя е приета от държавите членки на Съвета на Европа през 1985 г., а в България е ратифицирана през 1995 г. В нея се определя общата посока на местното самоуправление, а именно какво трябва да означава то за всяка държава, която е ратифицирала Хартата. Според Хартата местното самоуправление е:
1. Правото и реалната възможност за местните общности да регулират и да управляват в рамките на закона, на тяхна отговорност и в интерес на тяхното население, съществена част от обществените дела.
2. Това право се упражнява чрез съвети или събрания, чиито членове са избрани чрез свободни, тайни, равни, преки и общи избори и които могат да имат изпълнителни органи, които отговарят пред тях. Тази разпоредба не изключва възможността да се прибягва до събрания на гражданите, референдуми или до всякакви други форми на пряко участие на гражданите, когато това е позволено от закона.

Автономия
Органите на местното самоуправление трябва да имат право на инициатива във всички сфери, които не са единствено в компетенциите на някоя друга власт, като рамките и пределите на тези правомощия са начертани от Конституцията и законите в съответната държава. Автономията не следва да се бърка със самоуправлението. Автономия означава абсолютна самостоятелност и независимост спрямо други власти във взимането на решения и прилагането на политики и в този смисъл не може да замества смислово „местно самоуправление“, тъй като представлява само единичен елемент от последното.

Като си говорим за местно самоуправление, неизбежно идват и понятията централизация и децентрализация.

Централизация
Централизацията е процес в политиката, при който взимането на решения и разпределянето на ресурси се случва на централно, държавно ниво. Този начин на взимане на решение става все по-остарял. С развитието на технологиите и управлението се стига до извода, че колкото по-близо до хората се прави политика, толкова по-ефективна е тя. Централизацията и взимането на решение само и единствено на най-високите нива се свързва повече с годините на монарсите слънца.

Децентрализация
Децентрализацията съответно е процес, при който централната власт отдава правомощия на местната в определени сфери. Това означава, че общините са независими и носят отговорността за своите решения в тези сфери, като общите граници и стандарти все пак се поставят от централната власт. Това не е просто прехвърляне на топката, а реално овластяване на местните власти да извършват дейности, които те правят по-ефективно и имат повече полза за гражданите.

Децентрализацията и централизацията не се взаимоизключват както черното и бялото, а е въпрос на степен. В страните, където има по-голяма местна демокрация, степента на децентрализация е по-висока – както правомощията в различните сфери са по-големи, така и самите сфери са повече на брой.

Основен елемент на цялостната децентрализация е финансовата децентрализация. Това понятие се отнася до финансовата независимост на териториалните единици. Дори една община например да има големи правомощия по закон, ако не разполага с достатъчно финанси, свободата на инициатива, която ѝ принадлежи, се обезсмисля. Повече за финансовата децентрализация очаквайте в статията на Румен Митев.

Още една двойка понятия, които не сте срещали много, но пък също са доста значими:

Концентрация – Деконцентрация

Деконцентрацията е процес, при който държавата създава органи и поделения на държавната администрация по територии, като целта е по-висока ефективност на изпълняваните функции – например поделения на различните министерства. Сигурни сме, че сте виждали такива деконцентрирани органи – полицейските управления, които са деконцентрирани органи на Министерство на вътрешните работи, бюрата по труда – на Агенция по заетостта. Деконцентрацията можем да обясним по следния начин: централната власт (държавата) се ангажира да изпълнява определени дейности – да речем опазване на обществения ред, и затова тя разпределя по територията на страната полицейски управления, които взимат наставления от централното министерство, за да има повече синхрон в работата им и да не се стига до дисбаланси в сигурността.

Бихме могли да обясним различните понятия метафорично. Да си представим родители, които имат много деца. Тези родители са прекалено строги и животът на потомството им зависи само и единствено от тях. Децата не могат да правят нищо самостоятелно и по собствена инициатива, а трябва за абсолютно всяко свое действие да се допитват до майка си и баща си.

Образно казано, децата са териториалните единици, а родителите са държавата, когато нивото на централизация е твърде високо. Децата обаче порастват, започват да взимат самостоятелни решения, като от време на време се допитват до родителите си – това е местно самоуправление. В някои свои действия те са абсолютно независими и свободни – автономия. Когато трябва например да се напазарува за вечеря, но родителите са заети, те поръчват на отрочетата си да отидат да купят нужните продукти – деконцентрация. В един момент те са свободни да правят изключително много неща, но не разполагат с нужните финанси, така че са свободни само на теория. Затова трябва да започнат сами да си набавят средства – финансова децентрализация.

Така децата с времето растат, стават зрели хора, отговорни за своите решения, действия и последици от тях. Здравата местна (и като цяло) демокрация е изградена от териториални единици, които, през призмата на метафората, са пораснали и мъдри хора, самостоятелни в битието си, и които все пак следват общите съвети и насоки на родителите си.

Имаме толкова много истории за местното управление, които бихме искали да ви разкажем. В следващата статия ще ви запознаем с ролите в местната власт – кой кой е; взаимоотношенията между местната и централната власт и функциите на отделните властови органи.

Следете ни и не пропускайте следващите ни стъпки в #местнавласт2015!

Join the Conversation