За държавата и още нещо

Държавата

За държавата и още нещо

Замисляли ли сте се какво е държавата?

Какво представлява държавата? Не конкретно България, а държавата като абстракция? Самото мислене в абстракции е трудно и ние решихме да онагледим отговора с инфографика и мисли на емблематични политически философи.

Нужна ли е държавата?

Защо въобще съществува и какви са нейните функции и устройство? Ако се разходим сред разнообразието от философски разсъждения, ще открием, че има група, която защитава държавата и оценя влиянието ѝ като положително (Лок, Хобс) и други, според които държавата се превръща в затвор за индивида, непозволяващ никаква свобода на действие (предимно анархисти – Прудон, Бакунин). Тълкуването на понятието “държава” се влияе изключително от идеологическата натовареност на тълкувателя. Така че в идеологическото пространство “ляво-център-дясно” можем да намерим различни отговори на въпроса Какво е държавата? (виж инфографиката за Политическите идеологии)

Защо е създадена държавата?

На този въпрос Аристотел дава много интересен отговор. В труда му “Политика” той казва, че човекът е zoon politikon , който за да съществува има нужда да живее в полиса – центърът на обществено-политическото взаимодействие между индивидите. А извън полиса могат да живеят само боговете и зверовете. Ако се вгледаме в себе си, ще открием едно общо качество за човешката природа – нуждата от това да бъдеш сред себеподобни. Някои казват,че човекът е стадно животно или просто не си самодостатъчен, за да съществува като биологичен вид, а от там и неспособен да живее сам като разумен индивид.

Общността е консолидирането на брой индивиди на една географска ширина (днес при наличието на развита комуникационна техника можеш да си част от общност, въпреки че си на стотици км разстояние от нея). Тази общност живее благодарение на съставящите я индивиди и тя се превръща в техен огледален образ- ако индивидите добруват помежду си, общността е добре и обратно. Както всеки от нас съзнава човешките взаимоотношения са сложно нещо (особено сред женската част 😀 ) и често, за да отсъдим кой е прав, имаме нужда от външен авторитет, арбитър. Според философи като Джон Лок и Томас Хобс – държавата се появява, за да бъде външният арбитър, справедливо присъждащ и уреждащ взаимоотношенията между хората.  Особено след появата на частна собственост, отношенията между индивидите стават все по-сложни, а общността все по-нестабилна. Само че връщайки се хилядолетия назад ще видим, че стабилността на една общност означава тя да продължи да съществува.

Важно е да уточним, че тези теории и мисли не са емпирично проверими, защото просто няма как да се върнем толкова назад във времето. Дори и идеите на най-блестящия философ относно възникването на държавата почиват на догадки и логически предположения на база това, какво познаваме от човешката природа и развитието ѝ.

Според Хобс държавата се появява, за да прекъсне “войната на всеки срещу всеки”. Той описва преддържавното състояние на общността мрачно, несигурно, безнадеждно и свирепо. Но индивидите имат нуждата да си гарантират сигурност и те решават да отдадат част от своята свобода и права и да ги делегират на някой, който ще осигури реда и просперитета на общността. Така всеки индивид отдава правопропорционално права и свобода, за да захрани тялото на един могъщ Левиатан – държавата.

Според Лок държавата също се заражда, за да прекъсне едно “естествено състояние”, което не е толкова мрачно, както е при Хобс, а по-скоро държавата на Лок трябва да гарантира правото на собственост в общността, да бъде договорен гарант и арбитър.

И сега ако обобщим, ще установим, че имаме една група хора, която, за да съществува, трябва да живее заедно, но пък когато това стане започват проблеми на общото съществуване и се появява необходимостта от гарант и арбитър – държавата. Това е едно възможно обяснение, което разбира се само маркира основни идейни линии.

3 компонента на държавата

В политологичната литература държавата се определя като съставна от три компонента – територия, население и върховна власт (суверенитет).  Съответно, за да функционира една държава, тя трябва да има върховна власт, която да упражнява над дадено население върху конкретна територия. Ватикана е изключение от общото правило, защото тя е държава без население – всичките и временните жители са граждани на други държави.

Категорията суверенитет е също част от онези уж познати ни абстракции, но дали е така. Думата идва от френски и означава върховна власт. Ако търсим философският генезис на суверенитета, видяхме как при Хобс всеки индивид отдава от правата и свободата си и делигира ги на един център – Левиатан. Можем да кажем, че тази върховна власт е сумата от отдадена индивидуална власт, ако приемем, че всеки индивид по презумпция е овластен. Според Жан Жак Русо суверинитетът не е нищо друго освен упражняване на общата воля и може да бъде представляван само от себе си ( “За обществения договор”).

Проявлението на суверинетета се свързва с независимостта при провеждане на външна и вътрешна политика, чийто фундамент следва да бъде общественият интерес.  Но днес наблюдаваме едно явление, титулувано като “отнеманеделигиране на суверенитет“. Това явление е неизменно свързано с процесите на глобализация, в които държавите, за да бъдат конкурентноспособни започват да се консолидират в организации, структури, съюзи.

Пример за отдаване на суверенитет е всяка една държава членка на Европейския съюз– всяка една е предоставила част от своята независимост при взимане на решенията, преотстъпила ги е на ЕС, за да може той да действа в по-голям мащаб за максимизиране на ползите.

Можем да си представим всяка една държава членка като един индивид. Във взаимоотношенията им възникват проблеми и те не успяват да се справят. Ето защо се намесва Левиатан, който става арбитър.  Може би днес ще сме свидетели как едни държави (множество от Левиатанци) ще създадат един още по-силен и мащабен Левиатан, който ще е съюз на малките. Това би било едно лирическо и потенциално виждане за развитието на ЕС.

В крайна сметка държавата не се свежда само до представителните институции. В представянето, което бе предложено тук е ясно,че индивидите са част от изграждаща компонента на държавата. Така че в духа на абсолютизма можем като Луи ХІV да заявим: “Държавата – това съм аз!”. Така че сега звучи неуместно обвинението: “Е, защо държавата не оправи това и това?!”, няма как да стане. Защото…

държавата е едно абстрактно сливане на власт и индивиди, като последните следва на практика да прилагат властта.

infographic-kakvo-e-durjava

 

Какво казват философите за държавата, можете да откриете в следните заглавия:
1. Аристотел, “Политика”, изд. “Отворено общество”, София, 1995
2. Платон, “Държавата”,
2. Джон Лок, “Два трактата за управлението на държавата”, изд. “ГАЛ-ИКО”, София, 1996
3. Томас Хобс “Левиатан”
4. Жан Жак Русо “Общественият договор”.

 

Join the Conversation