Как работят заедно Институциите на ЕС? | СЛЕДВАЩА СТАНЦИЯ – БРЮКСЕЛ

Европейски институции

Как работят заедно Европейските институции? 

Вече разказахме на #Сашко за произхода и функциите на Европейският съюз. Преди да пристъпим към обяснение на връзките между отделните европейски институции, е важно да споменем основната разлика с познатия ни модел на национална държава.

В националните държави действа принципа за разделение на властите, предложен от Монтескьо. Всяка държава има изпълнителна, законодателна и съдебна власт и в общия случай за всяка една от тези власти отговаря една институция с нейните подразделения. Когато говорим за Европейския съюз и разделението на властите, трябва да сме внимателни, защото тук липсва ясно и категорично изразено разделение на тези власти. Така например, вместо ЕП да има законодателна инициатива, което е характерна черта за всеки вид парламент, в ЕС Европейската комисия има право на законодателна инициатива.

Но сега ви предлагаме да се впуснем заедно със #Сашко и да опознаем седемте основни институции на ЕС, които Лисабонският договор от 2009 г. постулира.

Европейски институции | Европейски парламент, Европейска комисия, Съвет на ЕС, Европейски съвет т.н. | Инфографика
Европейски институции | Европейски парламент, Европейска комисия, Съвет на ЕС, Европейски съвет т.н. | Инфографика

На първо място ще отбележим Европейския СЪВЕТ, тъй като е една от „новите“ институции, образувана след влизането в сила на Договора от Лисабон. Той определя общите политически насоки и приоритети на ЕС. Тази институция често е наричана “Срещата на върха”, тъй като в нея влизат държавните (само президента на Франция) и правителствените ръководители на държавите-членки, председателят на Европейския съвет, председателят на Европейската комисия и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Или иначе казано Големите от ЕС. Основната дейност на Съвета се състои в това да очертае насоките за развитие на ЕС. Тук се задават целите и посоките на бъдещите политически действия и се изготвя дневния ред на Общността.

Европейският съвет няма законодателни функции. По принцип заседава в Брюксел по два пъти на шест месеца, но при по-особени обстоятелства председателят може да свика извънредно заседание. Такова заседание бе свикано по повод кризата в Украйна, когато ЕС трябваше да изгради консолидирано становище по въпроса. Връзката между него и ЕП не е пряка, но въпреки това Парламентът трябва да се съобразява с очертаните от Европейския съвет насоки и приоритети за развитието на Съюза.

Следващата институция е СЪВЕТА на ЕС. Често той бива наричан “Съвета на министрите”, тъй като в него влизат ресорни министри от всяка държава членка. Характерно за него е, че заседава в десет различни състава в зависимост от обсъжданата тема. Поради близките имена често Съвета на Европейския съюз и Европейския съвет биват бъркани, но ако запомним, че Европейския съвет е срещата на шефовете на правителствата и държавните глави, който задава политическите насоки, то Съвета на ЕС е орган, който задава повече експертна насока на решенията и в него влизат съответните ресорни министри от държавите членки.

Съветът на ЕС договаря и приема закони заедно с Европейския парламент, координира политиките на държавите-членки, например икономическите, фискалните (данъчните) и политиките по заетостта. Освен това разработва външната политика и политиката на сигурност на ЕС, сключва международни споразумения след одобрението на ЕП и приема бюджета на ЕС съвместно с Европейския паламент. За Съвета на ЕС можем да кажем, че също следва приоритетите, начертани от Европейския съвет и заедно с това работи в тясно сътрудничество с Европейския парламент.

В листата от институции следва Европейската КОМИСИЯ. Най-често тя е определяна като изпълнителната власт на Европейския съюз. Състои се от 28 комисари, по един от всяка страна-членка. Тя е тази, която представя ЕС и защитава интересите му като едно цяло, както и следи за прилигането политиките на Съюза. Често Комисията е определяна като най-федералната структура в ЕС, тъй като тя изцяло е задължена да следва интересите на Съюза като цяло. Най-важната ѝ функция е законодателната инициатива, която ѝ дава право да предлага нови закони на Парламента и Съвета. Именно поради правото си на законодателна инициатива, Комисията се различава от националните изпълнителни власти. ЕК управлява бюджета на ЕС и разпределя средствата, прилага законодателството на ЕС (заедно със Съда на Европейския съюз), представя ЕС на международно равнище. Тя работи в тясно сътрудничество със ЕП. Последният изслушва  всички кандидати за комисари и председателя и одобрява състава на бъдещата Европейска комисия. Също така по време на 5-годишния си мандат ЕК (комисарите и председателя) се отичитат за своята дейност пред ЕП.

Разбира се, съдебната власт също има своя институция в ЕС и това е СЪДЪТ на Европейския съюз. Той е натоварен със задачата да тълкува правото на ЕС и да следи за еднаквото му спазването от всички страни-членки. Тези задачи наподобяват силно задачите на българския Конституционен съд. Освен това, Съдът на ЕС урежда правни спорове между правителствата от ЕС и институции на Съюза. В състава му влиза по един съдия от всяка държава членка и девет „генерални адвокати“, които подпомагат работата му. Към Съда могат да се обръщат отделни лица, предприятия или организации, които смятат, че правата им са нарушени от някоя институция на ЕС. Парламентът и Съдът не си взаимодействат толкова интензивно, но Съдът може да отмени законодателен акт, който не е законосъобразен или противоречив – като всички съдилища.

А ако #Сашко като гражданин се почувства ощетен
или смята, че някоя институция не си върши работата,
то спокойно може да се оплаче на Съда на ЕС.

Останаха още две от главните европейски институции – Европейската централна БАНКА и Сметната палата на ЕС. Първата от тях – ЕЦБ, се намира във Франкфурт, Германия. Тя работи с централните банки на страните от ЕС, с които образува Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). ЕЦБ заема водещо място и сред централните банки на страните от еврозоната, формирайки по-малка система от банки, която се нарича „Евросистема“. Нейните основни цели са поддържане на финансовата и на ценовата стабилност (контрол върху инфлацията) най-вече в страните, които използват еврото. Сред приоритетните задачи на ЕЦБ са определянето на основните лихвени проценти за еврозоната и контролирането на паричното предлагане, управление на валутните резерви на еврозоната и други. ЕЦБ е известна като най-независимата централна банка в света, дори по-независима и от Федералния резерв на САЩ. ЕЦБ, банките от евросистема и членовете на техните управителни органи са абсолютно независими в своите действия и по никакъв начин не могат да искат или да приемат указания от някаква друга организация. Особено след финансовата и дългова криза в Европа, ролята на ЕЦБ драстично се повиши. Дори в момента германският Конституционен съд трябва да отсъди дали Банката е прекрачила своите правомощия от Лисабонския договор.

Последната европейска институция, която ще разгледаме, е СМЕТНАТА ПАЛАТА на ЕС, която се намира в Люксембург. Тя извършва одит (проверка) на финансите на Съюза, а също има право и да проверява всяко лице или организация, което работи с европейски средства. Тъй като ЕК разпределя средствата от бюджета всяка година, Сметната палата е длъжна да състави годишен доклад за предходната година, на базата на който Парламента решава дали да одобри, начина по който Комисията е работила с бюджета. Въпреки че много рядко се чува за дейността ѝ, от нейните функции виждаме, че тя играе много важна роля за гражданите, тъй като следи за това по къкъв начин се изразходват парите на данъкоплатците.

Както разбрахме от статията към предходната ни инфографика, Европейският съюз е организация без аналог по отношение на своето устройство. От самото си създаване е замислен като общност, на която предстоят много промени с еволюционен характер. В този ред на мисли трябва да си припомним, че властта в него е разделена вертикално, с други думи казано, политическите решения се вземат на няколко нива (местно/регионално, национално и наднационално). Това ни подсказва, че освен с европейските институции, ЕП си взаимодейства и с националните парламенти. Сътрудничеството се извършва според принципа на субсидиарност. Това означава, че решенията по правене на различни политики трябва да се вземат на възможно най-ниско ниво, най-деценрализирано. Централното управляващо тяло взема участие, когато се наложи да се вземе по-ефикасно действие от предприетото на по-долните нива. С този принцип се предоставя известна независимост на подчинен орган по отношение на висшестоящ орган (орган на местно самоуправление по отношение на централната власт). Принципът на разпределяне на компетенции между различните равнища на властта е основен за институционалното устройство при федералните държави. В рамките на ЕС този принцип е критерий за регулиране на споделената компетентност на Съюза. Казано с други думи, Съюзът няма да се намесва, когато даден въпрос може да се разреши по ефикасен начин и на по-ниско ниво – централна власт на държавата-членка, регионално ниво или местно. Съюзът се намесва когато членките не са в състояние да постигнат в достатъчна степен целите си.

Знаете ли ,че …

  • Много често се среща мнението, че Европейският съюз е институция с огромна администрация. Например броя на служителите в администрацията на Европейската комисия е 23000, а гражданите на Европейският съюз са около 500 милиона. За сравнение държавната администрация за Париж с население от около 2 милиона жители е 50 000 души. Ето защо може да се подложи на съмнение всеобщото разбиране, че ЕС представлява огромна машина за административни служители.
  • Европейският парламент връчва всяка година наградата „Сахаров“ на личности или организации, допринесли за защитата на човешките права по света.

 

SMARTi ЕКИП:
Автори: Димитър Станоев
Александра Топчиева
Дизайн: Цветелина Калчева

Join the Conversation

1 comment