Главните роли във филма Местна власт (инфографика)

Една сцена и толкова много актьори…

Навярно вече сте прочели тук, че местната власт и институциите, представляващи властта на местно ниво, се грижат за организирането на публичните дейности във всяка община. Или ако трябва да го кажем по друг начин – общинският съвет, комисиите, кметът и всички спомагателни органи на властта са тези, които решават например за какво да се изхарчат ето тези 100 лв. от бюджета – за озеленяване или за лампи. Те са тези главни герои, с които искаме да ви запознаем. Сцеената им е политическият живот във вашия и нашия град, а „инвеститорите“ в продукцията сме ние, живеещите във всеки един град и село.

Кой е в главната роля
Актьорите в местната власт

 

Тези главни герои са необходими, за да вземат важни решения, свързани с общността, от наше име, а гласувайки за тях ние им даваме това право.

Именно затова ние вярваме, че за да изискваме нещо от властимащите, трябва първо да знаем кой какви правомощия има и към кого за какво можем да се обърнем, кои са тези институции и кои са тези позиции, които определят хода на политическите събития и въобще на нашия живот. Предизборното време е правилният момент да се образоваме и да преценим кой е заслужил да ни представлява в местния парламент (общинския съвет) и да бъде лице на нашата община (кметът).

Замисляли ли сте се от кого зависят дейности като сметосъбиране и озеленяване?

Много често не знаем отговорите на на пръв поглед лесни въпроси като например кой решава какъв да е размерът на данък смет или каква да е цената на билетчето за градския транспорт. А знаете ли на какъв принцип се определя тази цена, кой я определя? Към кого ще се обърнете ако не ви удоволетворява стойността на билетчето?

Към кмета, общинския съвет, областния управител или парламента?

Предполагам ще се съгласите, че има нужда от разяснение и какво е разделението между правомощията и задълженията на местната и централната власт. Този аспект от анализа на отношенията между различните нива на властта е пряко свързан с децентрализацията – как и доколко са разделени правата, задълженията и финансите между високото ниво (парламента) и по- ниското ниво (местния парламент). Например – ако искате да се оплачете за размера на данък общ доход, знаете ли към кого да се обърнете? Или за начина, по който се събират определени данъци… А ако имате идея за развитие на общината, на кого ще я представите – на кмета, на съвета или ще отиде на по-високо ниво (областен управител например)? Ако желаеш да бъдеш активен, информиран и образован гражданин, да можеш да си отговориш на тези въпроси е като първите седем години за едно дете.

Като имаме предвид факта, че местната власт няма как да бъде автономна и напълно независима, а може да притежава само степен на самостоятелност, разграничаването става още по-тежка задача. Пълната независимост е невъзможна, защото все пак всяка една община е част от едно голямо цяло – държавата. За да бъдеш автономен, трябва да не зависиш от никого и да не си част от нищо, да си сам за себе си. Очевидно е, че при общините не е така. По-ясен ще стане въпросът за автономността и зависимостта в статията ни за финансовата децентрализация, с която ще можете да се запознаете съвсем скоро.

Разпределението на сферите на дейност в голяма степен зависи и от държавното устройство. България е унитарна държава, парламентарна република. От тези характеристики произтичат и голяма част от особеностите на разделението на функциите между нивата на управление. Конституцията на Република България е тази, която определя основните параметри на всяко ниво в пирамидата на властта в държавата, с какво ще се занимава и с кого ще се съобразява.

Управлението в България е разделено в няколко основни звена – Централна власт (Парламентът и Министерски съвет), Областно ниво, Местно ниво.

Ако си представите нивата на властта като пирамида, то те ще изглеждат така: най- отдолу ще сложите

Mестната власт(Общински съвет, Кмет и различните видове кметове)

Tя е най- близо до хората. Управляващите в общините са в пряк контакт с жителите и проблемите на своята общност, трябва да работят в името на развитието на тази общност; следващото ниво в пирамидата сa:

Oбластта и областният управител

Tрябва да уточним, че според Конституцията областта спомага за осъществяване на държавното управление, управителят следи за законосъобразността [1]на актовете на общинските съвети, т.е. не са част от местната власт и децентрализацията, а са по-скоро част от деконцентрацията и са продължение на централната власт; на най-високата част на пирамидата трябва да сложим Централната власт (Парламентът и Министерски съвет, Президентската институция).

Ако на централно ниво законодателната власт е парламентът, а изпълнителната власт е министерски съвет, то нека видим как стоят нещата в местната власт.

Изпълнителна власт в общината според Конституцията е Кметът.

Той се избира от населението на съответната община за срок от четири години. В своята дейност кметът се ръководи от закона, актовете на общинския съвет и решенията на населението. Според българското законодателство са институционализирани следните видове кметове: кмет на община, кмет на кметство, кмет на район и кметски наместник. Кметът на общината се избира чрез пряк мажоритарен вот в рамките на едномандатен избирателен район, който разбира се съвпада с границите на дадената община.

Мажоритарният вот е този, при който избираш личност. Избираш личността Х, защото има близки до твоите убеждения, защото е харизматична, защото програмата ѝ обещава неща, които според теб ще са полезни за общината ти или по други причини. Естествено винаги съществува възможността да избереш личността Х, защото е от партията У. Все пак и при мажоритарен вот голяма част от кандидатите се издигат от партии.

В ръцете на кмета е изпълнителната власт. Целейки да бъде по-ефективна и да достига до всички, кметът се нуждае от помощници. Нека си представим един многомилионен мегаполис. Представяте ли си как един единствен човек ще успее да го управлява добре? В българския случай помощниците са следните: кметовете на кметства и райони (за районите ви разказахме преди известно време тук).

Кметовете на кметствата, кметовете на райони също се избират пряко. Общинският съвет взема решение дали в останалите населени места да бъдат избрани кметски наместници. Кметът ръководи цялата изпълнителна дейност на съответната община. Той ръководи местната администрация, като секретарят на общината, заместник-кметовете и административните служители подпомагат дейността му. Кметът назначава общински секретар, началници, служители в общинската администрация. Съответно той може и да ги отстрани от длъжност. Едноличното назначаване на секретаря на общината дава известни предимства на кмета при ръководенето на общинската администрация.

Правомощия на кмета:

– организира изпълнението на общинския бюджет;

– организира изпълнението на дългосрочните програми;

– организира изпълнението на актовете на общинския съвет и внася в общинския съвет отчет за изпълнението им два пъти годишно;

– възлага изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата и районите (…)

– възлага или разрешава изработването на устройствени планове и техни изменения за територията на общината (…)

– осъществява правомощията си по придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, невключено в капитала на общински фирми по ред и условия, регламентирани в Закона за общинската собственост;

Подробно може да видите всички правомощия на кмета в инфографиката към статията.

Представителна власт: Общински съвет. Местният парламент.

Общинският съвет е двигателят на общината. Понякога не получава заслуженото внимание от страна на гражданите, а трябва да имаме предвид, че голяма част от решенията, свързани с дейностите на общината , зависят от него, а не от кмета. Кметът може да е лицето на общината, но не той еднолично взима решенията. Вижте колко много неща прави съветът:

– създава постоянни и временни комисии и избира техните членове;

– приема и изменя годишния бюджет на общината, осъществява контрол и приема отчета за изпълнението му;

– определя размера на местните такси;

– приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства;

– приема решения за участие на общината в сдружения на местни власти в страната и в чужбина, както и в други юридически лица с нестопанска цел и определя представителите на общината в тях;

– създава райони и кметства при условия и по ред, определени със закон;

– прави предложения за административно-териториални промени, засягащи територията и границите на общината;

– приема решения за произвеждане на референдуми и общи събрания на населението

Председателят на общинския съвет изготвя и внася за разглеждане два пъти годишно отчет за дейността на съвета и на неговите комисии, който се разглежда в открито заседание и се разгласява на населението на общината.

Дори и само от извадените примери за правомощия на двете власти можем да видим разликите- докато едната определя и създава, другата изпълнява и следи за изпълнението на задачите. Заради това разделение на функциите е много важно да работят съвместно- ако не работят в синхрон, изпълнението дори на ежедневните задължения става немислимо. Освен да си взаимодействат, те трябва и взаимно да се контролират и ограничават.

След като видяхме с колко много неща са натоварени кметът и общинският съвет, можем да си дадем сметка и за това защо е важно да гласуваме на предстоящите местни избори. Всеки иска да решава сам съдбата си, иска утрешният ден да зависи от него. Гласуването на избори е един от начините да повлияеш на бъдещето – своето, а и на цялата локална общност. Неутрализирането на купения вот, на сделките под масата няма да се случи без гражданско участие, без аз и ти да отидем до урните и да направим своя информиран избор.

От теб няма да зависи нищо само до момента, в който не пожелаеш ти да бъдеш причина за промяна!

[1] Да бъдат законосъобразни актовете на общината означава да не противоречат на законите и на Конституцията.

 

Автор: Станислава Симеонова

Дизайн: Йълдъз Алиджикова

Join the Conversation