Warning: ksort() expects parameter 1 to be array, object given in /home/acefndco/public_html/smartigraphs.com/wp-content/plugins/buddypress/bp-core/bp-core-template-loader.php on line 214

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/acefndco/public_html/smartigraphs.com/wp-content/plugins/buddypress/bp-core/bp-core-template-loader.php:214) in /home/acefndco/public_html/smartigraphs.com/wp-content/themes/goodnews/lib/functions.php on line 377
Президентските режими по света (Инфографика) – Инфографики за политика и общество

Президентските режими по света (Инфографика)

4х4 за президентските режими по света. Как изглежда българската президентска институция, сравнена с други такива?

 

Президентски избори е кодовото словосъчетание, което ще слушате наляво и надясно през следващите няколко дни. От една страна, защото на 6-и ноември ще се проведат поредните избори в България, които този път ще са за държавен глава. Но от друга ще попадате на огромен поток от информация за президентски избори и от американска страна, където също тази есен ще се избира техния нов държавен глава. В никакъв случай не се изненадвайте, ако вече знаете много повече за кандидатите за президент в САЩ отколкото в България. Надяваме се, че до края на статията и с помощта на нашата инфографика ще успеете да разберете основните разлики между президентския режим при нас и този на щатите, но за да е по-пълна картинката ще се спрем и на още две страни – Франция и Русия, които са фундаментални по отношение на президентската институция, а също и в геополитически план.

За държавния глава и… още нещо

Смело можем да дадем етикет на президентската институция като естественото еволюционно развитие на монархическата институция вследствие на демократичните режими и техния основен елемент – изборите. Държавният глава в много държави се е превърнал в представителна институция, която се държи на факта, че гражданите имат сантимент към нея или имат доверие в нея независимо дали реално този държавен глава има особени правомощия в ръцете си. Това важи както за част от останалите монарси по света, така и за част от президентите.

Що е то президентски режим?

 

За да изясним какво представлява президентския режим, нека се обърнем преди това към теорията и погледнем понятието полупрезидентски режим, което въвежда един от известните по света политолози.
Френският политолог Морис Дюверже създава понятието за полупрезидентски режими, но класификацията му има дупки. Според него полупрезидентските режими се характеризират с две неща:

  1. Министър- председател, който се избира от парламента и е подкрепен от парламентарното мнозинство.
  2. Президент на републиката, който се избира пряко от народа и е независим от парламента.

По неговите критерии 3 от 4-те модела, които разглеждаме влизат в тези две характеристики, но и от инфографиката можете да видите, че нещата трябва да бъдат малко по-дълбоки, тъй като е трудно да поставим в една категория президентите в Русия, Франция и България. Но все пак Дюверже за първи път използва термина за полупрезидентски режим през 70-те години на ХХ век и поставя вече споменатите 3 държави в една категория в книгата си от 1996 г. когато френският президент е бил с мандат 7 години, руският с 4 годишен мандат и по-ограничени правомощия, а в България президентската институция е давала първоначални индикации за по-ключов елемент в българския политически живот.

Според Дюверже полупрезидентският режим е вариант на еволюция на парламентаризма, който се установява в повечето европейски държави под влияние на Френската революция и републиканските принципи. Установява се специфичен дуализъм в изпълнителната власт, при който републиканският държавен глава си поделя прерогативи с избраното от парламента правителство. Отново според него полупрезидентският режим се характеризира с обстоятелството, че държавният глава няма цялата изпълнителна власт по подобие на амерканския президент, но има правомощия, които го правят силен фактор в политическия процес, понякога с решително влияние при определяне на курса на държавната политика. Както се изразява Дюверже, „максимумът на неговите възможности е да влияе върху решенията на министър-председателя и неговите министри, дори по изключение да изпълнява и някои техни функции, но не и постоянно да действа на тяхно място или да ги направи обикновени изпълнители на политиката си. Такава е юридическата рамка на полупрезидентската система.

Президентските режими от своя страна притежават типичното за тях ясно разделение на 3 власти в държавата, където правителството не може да бъде сменено от парламента и изпълнителната власт не може да разпусне парламента и да насрочи нови избори. При този вид режими най-често именно президентът е начело на изпълнителната власт като например в класическия модел, който разгледаме на САЩ. За това взаимодействие е типична системата на checks and balances (проверка и уравновесяване) или казано по друг начин – при президентските режими властите сами си правят мониторинг една на друга и нямат нужда от Европейска комисия с годишен доклад.

А защо именно тези 4 държави?

САЩ е много ярък и популярен пример за държава с президентски режим, при който държавния глава е начело на изпълнителната власт и държи в ръцете си голям балон от правомощия.
Русия от своя страна би трябвало да е полу-президентска република, но нещата не стоят по този начин и правомощията на президента придобиват нови измерения през последните няколко години от това, което е очертано в конституцията на страната след перестройката.
Франция от своя страна винаги са били любители на държавния глава като важна фигура в модела им на държавност и те са типичен пример за полу-президентска република. Всъщност не, те не са типичен, а класическия пример за полупрезидентска република. Все пак вече ви казахме за френския политолог Дюверже. А и след промените от 1989 г. почти всички държави от бившия социалистически блок използват френския президентски модел за създаването на техен.
В момента сред държавите-членки на Европейския съюз Франция е единствената с вид президентски режим и за конфигурацията в Европейския съвет, за който вече сме ви говорили, има шега, че в него се събират всички министър-председатели на ЕС и Франсоа Оланд. Въпреки,че държавните глави на останалите членки също имат право да участват при определени обстоятелства като например смяна на правителството в тази страна.
Стигнахме и до последният ни “captain obvious” избор към когото ще добавим и факта, че е най-важен, тъй като тази статия е част от кампанията ни, свързани с президентските избори в България. Традиционно за нас и за таз годишните избори ще се постараем да ви предоставим нужната информация, за да разберете качествено пластовете на президентската институция в България и президентските избори и защо е важно да извървите на 6-и ноември пътя от уютния ви дом до секционната избирателна комисия. Следете ни за още повече информация в тази насока през следващите няколко седмици!

Но защо трябва да хвърляме едно око и на другите 3 държави?

Чисто и просто – международна политика. Все пак става въпрос за САЩ, Русия и Франция и като граждани на така популярния „глобализиращ се свят“ е добре да сме наясно кой ще бъде новия президент на САЩ и каква ще е външната политика, която той/тя ще води за следващите 4 години. Имайки предвид все още засиления поляризиран модел, Русия е другата държава, която държи политическите настроения в България „на нокти”. В никакъв случай не трябва да се подценява и ролята на Франция и нейният следващ президент. Това най-вече трябва да се разглежда в контекста на позициите й в Европейския съюз и проблемите й с ISIS и какво тя би направила при следващ удар върху националното й достойнство.

Временен край

За момента спираме да ви заливаме с информация за президенти, президенти, президенти и пак президенти. Но следете нашата информационна кампания за президентските избори в България 2016. Подготвили сме ви интересни неща!

Предизвикателство към читателя: Според Вас кой президентски модел би бил приложим и успешен за България?

Автор: Елица Хаджиева

Инфографика: Йълдъз Алиджикова

Join the Conversation