Какви са изводите след местни избори 2015?

какво се случи на местните избори

Нещо старо, нещо ново и нещо назаем

Изборите минаха, с тях и множество анализи, различни гледни точки и прогнози за бъдещото развитие на местното управление в страната. Ние виждаме изборите по-скоро като американска сватба – винаги има нещо старо, нещо ново и нещо назаем.

Частта със старите елементи се крие в лицето на същите вечни гладиатори, които се борят за слава на местната сцена. Елементът назаем – може би се досещате, че говоря за гласовете на избирателите, които политическият елит уж взима назаем, за да ги върне под формата на обществено полезни дела, но впоследствие се оказва така, че директно купува тези гласове или пък направо си ги присвоява. Миналата седмицата беше подредено и последното парче от пъзела „американска сватба”, като се появи и нещо ново – това за голямо нещастие беше националният референдум. Казвам нещастие, защото в България новите неща не се долюбват. Особено новите, които могат да донесат някаква промяна. Друго си е статуквото.

Националният референдум – страхът от новото

За България пряката демокрация е нов момент. Затова логично, референдумът беше опорочен. Няколко неща направиха впечатление. Първо, като започнем още от осакатяването му – бяха орязани два от жизненоважните въпроси, засягащи функционирането на демократичната държава. Не, че въпросът, който беше оставен, няма голяма стойност, но той е по-скоро зависещ от технологичния напредък на една страна. Второ, инструкциите, подадени към секционните комисии да не дават бюлетина за референдум наред с бюлетините за местни избори. Трябвало да си поискаш изрично такава бюлетина, иначе не можеш да гласуваш. Не зная кой точно е спуснал такива инструкции (дали партиите или някой друг), но те бяха явни. Трето, самите бюлетини, които не просто бяха много на брой, а бяха и объркващи за голяма част от избирателите. Затова и ние от SmartiGraphs по време на цялата ни кампания се постарахме да подпомогнем гражданите, като представихме специална статия, посветена на начина, по който трябва да се гласува правилно.
И накрая, за да бъде легитимен референдумът и той да има задължаващо действие за парламент и правителство, трябваше да има избирателна активност, каквато е имало на последните избори. На фона на всичко това, за национален референдум бяха гласували около 2 709 710 души, като от тях 1 883 411 (69.50%) с „ДА” и 704 182 (25.99%) с „НЕ”. Това се оказа над 35% избирателна активност – недостатъчна за да бъде референдумът задължителен за изпълнение, но достатъчна за да бъде разгледан от Народното събрание в двумесечен срок.

Предполагам, че всички сме способни да предвидим какъв ще бъде изходът от това разглеждане…

И така, референдумът се оказа онова нещо, което кара властимащите да треперят. Това идва само да покаже, че трябва да воюваме за своите права. А те са да даваме своя глас не само за псевдо-политически елит, но и за всички обществено значими теми. С една дума – трябва да бъдем будни граждани и когато сме се преборили за референдум, да се борим и за заветната бюлетина, с която да гласуваме на него.

Полъх от отминали времена

Местни избори 2015
Кой къде спечели?

На пръв поглед изборите протекоха очаквано – с победи на ГЕРБ в големите градове и победи на ДПС в техните си бастиони (почти всички). Да, обаче ако се вгледаме в следната таблица с резултатите, ще се натъкнем на някои интересни факти (Вж. Таблица 1).

 

Резултати по райони
Кое име се повтаря?

 

За целите на анализа отделихме специални колонки, в които да се види кои партии получават най-голям брой гласове – както за съответните кметове, които подкрепят, така и за техните листи за общински съветници.

Оказва се, че партията, чието име се повтаря най-често, е „ГЕРБ“.

Силата на „ГЕРБ“ на местни избори е всеизвестна. Не за първи път печелят важни битки на местно ниво. За това свидетелстват и фактите, че много от кметовете, които печелят мандат на тези избори, всъщност печелят втори или дори трети мандат. Но възможно ли е тази сила да е станала толкова неимоверна, предвид парламентарните избори, които се проведоха само преди година, и на тях „ГЕРБ“ съвсем не беше убедителна? Ако проследим резултатите по-детайлно, ще видим гръмки победи на Йорданка Фандъкова (София), Димитър Николов (Бургас), Иван Портних (Варна), Даниел Панов (Велико Търново), Таня Христова (Габрово), Живко Тодоров (Стара Загора) и пр. Като значими победи могат да се отчетат и резултатите на Калин Каменов (Враца), Корнелия Маринова (Ловеч), Валентин Василев (Разград), Стефан Радев (Сливен) и особено на Добри Беливанов (Хасково), защото техните претенденти за балотажите бяха настоящите кметове. Т.е. „ГЕРБ“ успяха да превземат дори непревземаеми досега крепости. Не казвам, че тези победи не са заслужени, но като прибавим победите в останалите градове, победите над ДПС и черешката на тортата – общинските съветници (в цели 22 областни града „ГЕРБ“ имат най-голям спечелен процент) нещата придобиват странен оттенък. Такава тоталност на спечелени гласове е имало в едни други времена преди 1989 година. Наистина ли „ГЕРБ“ печели толкова убедително, или победата е плод на други обстоятелства, това е трудно да се каже. Факт е обаче, че местната власт в България (а и не само) ще бъде доминирана от една партия. И тук няма толкова голямо значение коя точно е партията, а по-скоро е важно да преценим нещата от гледна точка на това, че едно такова политическо (а не партийно) явление, което концентрира в себе си такива огромни ресурси, може да се окаже с пагубен последващ ефект за демократичния ред в страната въобще.

Гласоподаватели назаем

Хората за пореден път бяха употребени. Къде като покупка на глас, къде като заложници в Арена Армеец, къде като участници в болни депутатски номера и театри. Въпреки посланията, че купуването и продаването на гласове е престъпление, контролираният вот става все по-характерна черта на българските демократични избори. Всъщност, чак толкова много послания нямаше. Предизборна кампания почти не се водеше, с изключение на последната седмица, когато като че ли повечето партии се активизираха. Но в началните седмици на кампанията нямаше никакви предизборни битки, каквито обикновено се разиграваха преди. Нямаше, кой знае какви обещания, с които кандидат-властниците да излъжат народа. Ние от SmartiGraphs вече коментирахме, че едни от основните приоритети за общините трябва да бъдат финансовата самостоятелност, проблемите около бежанците и пр. Нищо от това не беше очертано от кандидатите като техен приоритет.

Нещо повече – по-голямата част от обществото дори не разбра кои ще са кандидатите за кметове и общински съветници в неговата община.

Тъкмо поради тези причини казвам, че гласоподавателите бяха употребени просто за един глас. Защото основна функция на политическите елити е да представят своите приоритети, за да може обществото да прецени на кои от тях да се довери. Нищо подобно не се случи. Затова в момента е много трудно да се каже какво могат да очакват гражданите в съответните общини.

Бъдещите четири години

Една сравнителна картина на резултатите в големите областни градове показва единствено и само голямото надмощие на „ГЕРБ“, което вече се превръща в тенденция на всеки следващ избор – парламентарен, местен и т.н. Ако доразвием предходната теза, в най-скоро време може да се очаква тотална и абсолютна доминация на тази партия по всички фронтове. И то въпреки все по-нарастващия брой партии, сиреч необходимостта от по-голямо и по-фрагментирано политическо представителство. На практика се получава така, че след като се състави правителство с мандата на “ГЕРБ”, сега се оказва и че доминират местната власт, една и съща партия владее цялата държава.

Местни избори 2015
Кои са кандидатите, които ще седнат на горещия стол на общинския съветник?

При това положение единството, което може да се получи оттук нататък, е централизация вместо децентрализация и концентрация вместо деконцентрация по оста централна-местна власт. Т.е. вместо да се работи за финансовата самостоятелност на общините, ще се получи точно обратното – местните органи на самоуправление ще получават все повече рамки и заповеди отгоре и няма да са в състояние да взимат никакви решения сами относно формулирането и осъществяването на местните бюджетни политики. Такова развитие на политическите процеси би последвало при всяко едно узурпиране на властта, независимо от цвета на партията. А в българския политически живот няма дефицит на подобни примери.

И така, това, което ни остава на нас като граждани, е да бъдем коректив на тези, които сме избрали през следващите четири години. Защото властта се плаши най-много от едно активно гражданско общество. Дали ще успеем да бъдем такива, зависи от нас самите.
А новите избори вече ни чакат – само след година, когато ще избираме нов президент.

Всъщност настоящият от коя партия беше издигнат?

Автор: Румен Митев

Дизайн: Владимир Василев

Join the Conversation