Warning: ksort() expects parameter 1 to be array, object given in /home/acefndco/public_html/smartigraphs.com/wp-content/plugins/buddypress/bp-core/bp-core-template-loader.php on line 214

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/acefndco/public_html/smartigraphs.com/wp-content/plugins/buddypress/bp-core/bp-core-template-loader.php:214) in /home/acefndco/public_html/smartigraphs.com/wp-content/themes/goodnews/lib/functions.php on line 377
Наръчник на гражданското участие – как да не бъдем активно пасивни ? (инфографика) – Инфографики за политика и общество

Наръчник на гражданското участие – как да не бъдем активно пасивни ? (инфографика)

Погрешно схващане за ролята на отделния гражданин в демократичните процеси е, че тя се изчерпва с излъчването на политически лица, които да се „нагърбят“ с добруването на народа за следващите 4 или 5 години, примерно. Всъщност активното гражданско участие е това нещо, което превръща демокрацията от фарс в реалност – няма да е пресилено, ако се каже, че от по-голяма тежест е наличието на функциониращо гражданско общество, отколкото „общата съвест и морал“ на политическия елит. Най-добрите политики са тези, които се правят -за- и -с помощта на гражданите.

Избори и участие
Какво значи да не сме активно пасивни ?

Активно пасивни
Актуален проблем в България днес е пасивността на голяма част от младите хора и апатията им към политическите процеси. Според социологически портрет на младите българи от 2014, „Младите хора в Европейска България“ – с автори Петър-Емил Митев и Сийка Ковачева, една основна причина за това е политическата предубеденост, с която младите се обременяват, вслушвайки се в негативните мнения на по-възрастните от тях. Без сами да се опитат да разберат защо всъщност нещата стоят така и евентуално да променят нещо, те приемат неблагоприятната обстановка за даденост, заклеймяват политиката като нещо мръсно и спират да се интересуват от случващото се. А това от своя страна допълнително задълбочава пропастта между гражданите и политиците, разбира се.
Проучването сочи, че най-актуалните ценности за младите българи днес са:

добрият външен вид (85% от респондентите са го посочили на първо място),

независимостта (80%), кариерата (75%),

отговорността (72%).

Участието в граждански инициативи и активността в политиката се нареждат сред последните, с 27% и 24% съответно. Нивото на социална солидарност е ниско, липсва доверие към официалните институции, както и към хората извън семейния кръг. Много от младите изразяват неудовлетвореността си от нивото на демокрацията с неучастие във вота, което циментира статуквото. Друг основен проблем е т.нар. „изтичане на мозъци“ от България, или емиграцията – най-често към западноевропейски държави. „Движещата сила на емиграцията продължава да бъде не толкова „привличането“, колкото „отблъскването“.
С подобна тревожна статистика е време да се замислим сериозно за бъдещето ни като нация и да помислим кой с какво може да допринесе за подобряването на ситуацията – на местно и национално ниво. Следващите редове са един своеобразен наръчник за активно гражданско участие в политическите процеси.

Как да бъдеш активен гражданин ?

Според Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление основните принципи на прякото участие са: свободно изразяване на волята; общо, равно и пряко участие с тайно гласуване; равен достъп до информация по поставения за решаване въпрос; еднакви условия за представяне на различните становища. Формите на пряко участие биват:
• референдум (местен и национален)
• гражданска инициатива (местна, национална и европейска)
• общо събрание на населението (местно, в населени места до 10 000 жители)

РЕФЕРЕНДУМ

Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от:
1. Не по-малко от една пета от народните представители;
2. Президента на Републиката;
3. Министерския съвет;
4. Не по-малко от една пета от общинските съвети в страната;
5. Инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права.
Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права.
Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси:

от компетентността на Великото Народното събрание; за размера на данъците, таксите и трудовите и осигурителните плащания и вноски; За държавния бюджет; За правилата на вътрешната организация и дейност на Народното събрание. Референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация. Може да се гласува по един или по няколко въпроса, с възможни отговори „Да“ или „Не“.

В случаите, в които референдумът се произвежда с повече от един въпрос, гласоподавателят не е длъжен да отговори на всички въпроси.
Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с “да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели. Ако предложението, предмет на референдума, не е прието, национален референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от две години от датата на произвеждането на референдума. Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с “да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52 от Закона за пряко участие.
Местен референдум се произвежда в община, район или кметство за пряко решаване на въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на местно самоуправление или органите на района или кметството. Чрез местен референдум не могат да се решават въпроси:
1. На общинския бюджет;
2. Относно размера на местните данъци и такси;
3. На правилата на вътрешната организация и дейност на общинския съвет.
При произвеждането на местен референдум може да се гласува по един или по няколко въпроса. Решението, прието с местен референдум, не подлежи на последващо одобрение от общинския съвет. Той приема акт, когато това е необходимо за неговото изпълнение.
Местен референдум се произвежда по предложение на:
1. Поне една пета от общинските съветници, но не по-малко от трима общински съветници;
2. Кмета на общината, съответно кмета на кметството или района;
3. Инициативен комитет с подписите на не по-малко от една двадесета от гражданите с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на съответната община, район или кметство към момента на вписване на предложението в регистъра.
Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в него са участвали не по-малко от 40 на сто от гражданите с избирателни права в съответната община и с “да” са отговорили повече от половината от участвалите в референдума избиратели. Когато референдумът е произведен едновременно с общи избори за общински съветници и кметове, предложението, предмет на референдума, е прието, ако с “да” са отговорили повече от половината от подадените действителни гласове в съответната община в изборите за общински съветници. Ако предложението, предмет на референдума, не е прието, местен референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от една година от датата на произвеждането му.

ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА
Чрез национална гражданска инициатива гражданите правят предложения до Народното събрание или до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение. Националната гражданска инициатива се осъществява чрез подписка, организирана от инициативен комитет на територията на цялата страна. Националната гражданска инициатива се организира по решение на събрание на не по-малко от 50 граждани с избирателни права.
Чрез местна гражданска инициатива гражданите правят предложения до общинския съвет, кмета на общината, на района или на кметството, или до областни или регионални органи на изпълнителната власт за решаване на въпроси от местно значение. Местната гражданска инициатива се осъществява чрез подписка, организирана от инициативен комитет на територията на съответната община, район, кметство или населено място.
Европейската гражданска инициатива се внася в Европейската комисия, когато е получила подкрепата на най-малко един милион имащи право да я подпишат поддръжници, които произхождат от най-малко една четвърт от всички държави-членки. Минималният брой поддръжници от всяка държава-членка съответства на броя на членовете на Европейския парламент, избрани във всяка държава-членка, умножен по 750. За България например минималният брой е 12 750, тъй като броят на българските евродепутати е 17 (17 х 750 = 12 750).
Когато Комисията получи гражданска инициатива, тя я публикува незабавно в регистъра; среща се с организаторите на подходящо равнище, за да им даде възможност да обяснят подробно повдигнатите с гражданската инициатива въпроси; в срок от три месеца излага в съобщение своите правни и политически заключения за гражданската инициатива, действията, които смята да предприеме, ако има такива, и причините за решението дали да предприеме тези действия, или не. Съобщението се обявява на организаторите, на Европейския парламент и на Съвета и се оповестява публично.

ОБЩО СЪБРАНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО

Общо събрание на населението се провежда в общини, райони, кметства, населени места и квартали с население до 10 000 жители. Състои се от всички граждани с избирателни права на територията на общината, района, кметството, населеното място или квартала, които имат постоянен или настоящ адрес в съответната община, район или кметство преди определената за събранието дата. Свиква се от кмета на общината, района или кметството по негова инициатива, по решение на общинския съвет или по искане на най-малко една петдесета, но не по-малко от 20 граждани с избирателни права с постоянен или настоящ адрес на територията на общината, района, кметството, населеното място или квартала към момента на формулиране на искането.
Общото събрание на населението се смята за редовно, ако на него присъстват не по-малко от една четвърт от гражданите с избирателни права в общината, района, кметството, населеното място или квартала. В населени места с до 150 жители за провеждане на общо събрание на населението е необходимо да присъстват поне една трета от гражданите с избирателни права в съответното населено място. Когато в определения час не са се явили посоченият брой граждани, събранието се отлага с един час, след което се провежда с онези, които присъстват. Техният брой обаче не може да бъде по-малък от една десета от всички граждани с избирателни права. Решението се приема с гласовете на не по-малко от половината от присъствалите на събранието гласоподаватели.

Според Бялата книга на гражданското участие в България – документ, изготвен от граждани – „основните форми, чрез които гражданите влизат във взаимодействие с институциите при формулирането, провеждането, наблюдението и оценката на публичните политики, могат да се обобщят в следните 3 групи: информиране, консултиране и съвместно вземане на решения.“ Основно становище, поддържано в документа, е, че политическите институции включват гражданите в тези процеси повече формално, отколкото реално. Правата на гражданите, свързани с участието, биват:
• право на участие
• право на намеса
• право на проактивни действия
• право на превантивни действия в защита на обществения интерес и благо
• право на консултации по публичните политики
• право на достъп
• право на оценка и публично огласяване на ефекта от дейностите на властите на национално и местно ниво
• право на диалог и сътрудничество с длъжностни лица в институциите на централно и местно ниво и от различните нива на вземане на решения.

Ето какво включват трите основни форми на гражданско участие според документа:
„Информирането е процес (най-често еднопосочен), при който органите на изпълнителната и законодателната власт изготвят и разпространяват информация към гражданите, техни организации и другите заинтересовани страни за подготвянето и обявяването на нова политика, нормативни актове, управленски документи и при актуализиране на съществуващите, както и информация за хода на реализацията им. Качеството на този процес предопределя възможностите за последващо участие на гражданите чрез формите на консултиране и съвместно вземане на решения с институциите.“
„Процесът на консултиране е двупосочна комуникация, при която органите на изпълнителната и законодателната власт търсят и получават обратна връзка от гражданите и останалите заинтересовани страни (извън самите органите на държавна и местна власт) във връзка с планирани или провеждани от тях политики. При този процес гражданите имат възможност да повлияват в една или друга степен решенията на органите на държавната и местната власт.“
„Съвместното участие/вземане на решения е взаимодействие, основаващо се на партньорство между органите на държавна и местна власт и гражданите, гражданските организации и другите заинтересовани страни, при което гражданите са активни участници в самото дефиниране на политиката/проектозакона/управленския документ, в очертаването на проблемите и търсенето на решения. Съвместното участие се реализира в рамките на експертно-консултативни органи в различни формати (съвети, работни групи, кръгли маси, граждански комисии и др.) и изисква доказано ниво на експертност на поканените участници.“

Какъв е изводът, който можем да извлечем от всички тези форми на пряко участие?

Винаги има начин да бъдем активни. Въпрос на желание – както от страна на институциите, така и от страна на гражданите. Всичко е в комуникацията между политиците и администрацията от едната страна, и гражданите от другата. Гражданите са най-добрият, ако не и единственият ефективен коректив на властта, ето защо е важно да сме добре информирани и мотивирани да държим властимащите под зорко наблюдение и да участваме в изготвянето на политики винаги когато имаме тази възможност. С апатия и отдръпване от това, което не ни харесва, не се получава – така само се затваря порочният кръг. Гражданин по гражданин – демокрация става.

Автор: Бианка Богоевска

Дизайн: Йълдъз Алиджикова

Join the Conversation