Общината и финансите, финансите и общината – Първа част! (Инфографика)

Бюджет на общината

Кое е първо – финансите или общината?

Всеки един от нас борави с пари. Те са ни необходими, за да купуваме или продаваме стоки, услуги. Всеки един от нас има свой собствен бюджет, като отчитаме приходите и разходите. Както ние използваме бюджета си, за да задоволим своя нужда или желание, то държавният или общинският бюджет трябва да реализира политики, които да отговорят на потребностите на гражданите.

Какво значи финансова децентрализация
Финанси, финанси, но общински!

Държавният и общинските бюджети имат доста допирни точки. С идването на местните избори е добре да се знае какво представлява общинският бюджет, откъде идват общинските приходи и как ние в ролята си на граждани участваме в този процес. Днес ще ви запознаем с една система от икономически отношения, която включва парите, бюджета, приходите, разходите и то на местно ниво – става въпрос за финансите на общините. Не, няма да ви даваме цифри. Тук ще говорим за нещо много по-интересно, по-любопитно и по-важно – отношенията и процесите, които се случват между общината и финансите.

Общинските бюджети

Винаги сме се чудели кое е първо – финансите или общината. Истината е, че няма значение, защото двете не могат едно без друго. Те са взаимозависими и това, което ги свързва , е бюджетът. Бюджетът е важен за общините, защото без него те не могат да формулират своите приходи и разходи. Или иначе казано, без свой самостоятелен бюджет на практика общината не може да съществува. Ако общината няма бюджет, общинските служители, например, ще останат без заплати, няма да има улично осветление и т.н. Но освен това, без бюджет общината не може да се грижи за своите паркове – няма да има кой да ги поддържа, за своите сгради и т.н. Не звучи добре, нали? Та затова бюджетът е толкова необходим на общината. И то бюджет, който да е само неин – нещо, което ще означава бюджетна самостоятелност.

Такава бюджетна самостоятелност е налична в България, но в какво състояние е тя?

Към настоящия момент местните бюджети са силно зависими от държавните трансфери от централния бюджет. Това ще рече, че общината продължава да е силно зависима от държавата. Второ, данъчните приходи на общините са силно ограничени. Всичко това означава, че липсва финансова самостоятелност на общините – нещо, за което ще стане дума по-късно. А това води до невъзможност на общините в България да провеждат каквито и да е политики.

Въпреки ограниченията , задачите на общините остават. Като се започне от тротоарите и улиците – да нямат дупки или нещо, което може да застраши нечий живот; мине се през осветлението и чистотата, за да се стигне до уличните кучета. Да, общината е тази, която трябва да се погрижи за уличните кучета. Ако не го прави, то ние като граждани сме в правото си да ѝ потърсим сметка. Защото всеки пълнолетен гражданин плаща местни данъци и такси, които влизат в приходната част на общинския бюджет. Но едно нещо е важно да се знае – общината, с какъвто и бюджет да разполага, е длъжна да работи за своите граждани. А гражданите са длъжни да участват в работата на общината.

Местните политици и бюджета

От предходните наши статии (можете да прочетете тук) стана ясно, че когато говорим за местни политици, всъщност имаме предвид кметът на общината и общинските съветници. По отношение на управлението на бюджета, кметът и общинският съвет си поделят ролите и правомощията. Ако един от двата органа има по-големи пълномощия в това отношение, това означава, че той ще има по-голяма власт в местното самоуправление като цяло. Е, Конституцията и законите не могат да си позволят създаването на предпоставки за такива институционални конфликти. Така изпълнителната власт има едни задачи, докато законодателната – други.

 Кметът, със съдействието на кметовете на кметствата, районите и органите на данъчната администрация, е отговорен за съставянето на проекта за бюджет на общината. Той го внася за обсъждане и приемане от общинския съвет. Кметът, организира изпълнението на бюджета, осъществява оперативен контрол върху неговото изпълнение, но се отчита пред общинския съвет. Местният парламент приема както самия бюджет, така и отчета за неговото изпълнение, след обществено обсъждане с жителите на общината. Следователно, кметът на общината не е в състояние еднолично да се разпорежда с общинските средства. Както на централно ниво, така и на местно, балансът на институциите е изключително важен за функционирането на общината особено когато става дума за бюджетната сфера.

Кои са другите важни стъпки, за да се реализира общинския бюджет?

Преди да бъде внесен за обсъждане и приемане от общинския съвет, проектът за бюджет се съгласува с Министерството на финансите, за да бъдат уточнени бюджетните взаимоотношения между републиканския и общинския бюджет. Това идва да покаже, че за колкото и голяма степен на децентрализация (за нея може да прочетете в тази статия) да се настоява, няма как да бъдат прекъснати връзките между държавата и общината. Все пак, самостоятелността на общинските бюджети дава гаранции за местно самоуправление. Но дали тя е достатъчна, това предстои да разберем след малко.

Бюджетът на общината се предоставя на Сметната палата и на Министерството на финансите в срок до един месец след приемането му. Също така той се публикува на интернет страницата на общината в срок до 10 работни дни след приемането му от общинския съвет. По този начин всички може да следим бюджетите на своите общини.

А защо не провериш сега в сайта на твоята община?

Приходи и разходи. Данъчна политика

 

Когато говорим за финанси на общините, не трябва да забравяме, че тези три елемента (приходи, разходи и данъчна политика) са всъщност съставни части, без които не може. Представете си, че искате да гласувате за даден кмет или общински съветници, които са обещали, че ще увеличат приходите и намалят разходите на общината, например. Или пък, че ще следват различна от предходната данъчна политика. За да установим дали са способни да изпълнят своите обещания, ние трябва да сме наясно откъде идват тези приходи и разходи, могат ли да бъдат увеличени и респективно съкратени, какво представлява данъчната политика и т.н.

Знаем, че по-голямата част от приходите на държавата идва от данъци. Подобна е ситуацията и с общинските приходи.

Източниците на местни приходи тук са три вида:

– данъци и такси;

– държавни субсидии и трансфери;

– други;

Разбира се, че графата „други” е твърде обща. Но може да се каже, че това е вследствие от бюджетната самостоятелност на общините. Местните данъци и такси са следните: данък върху недвижимите имоти; данък върху наследствата; данък върху даренията; данък при възмездно придобиване на имущество; данък върху превозните средства; патентен данък; такса за битови отпадъци (т.нар. „такса смет”);такса за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна; такса за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери, общежития и други общински социални услуги; такса за технически услуги; такса за административни услуги; такса за откупуване на гробни места; такса за притежаване на куче и др. Ако искате да се запознаете по-подробно, съществува специален закон, който се казва Закон за местните данъци и такси.

В действителност се оказва, че тези източници не са достатъчни за общините и поради тази причина те могат да разчитат на подкрепа от страна на държавата. Всъщност е редно да се маркира, че въпросът за държавните субсидии и трансфери е силно дискусионен – все още не е изяснено дали действително това е подкрепа от страна на държавата, или по този начин тя ограничава бюджетната самостоятелност на общините. Едно нещо е сигурно обаче – в целия свят почти няма общини, които да разчитат изцяло на собствени приходи.

Като държави с ефективна финансова децентрализация могат да се посочат Ирландия, Дания, Швеция и Швейцария, където местните приходи са над 70% от приходите на общините, а съответно делът на държавните субсидии е минимален.

Общинските разходи са всичко онова, за което общината плаща. Ние като граждани плащаме данъци и такси, например такса „смет”. Общината с тези пари заплаща на дадена фирма, за да събере и извози сметта. Разбира се, общината има разходи и за безброй други неща. Може да се каже, че основните ѝ разходи са за образование, здравеопазване и социални дейности. Най-съществен дял в разходната част от бюджетите на общините имат средствата за заплати, осигурителни вноски и издръжка както на общинската администрация, така и на заетите в публичния сектор в общината. Известно е, че заплатите на учителите (а преди здравната реформа и на лекарите) се изплащат от общинските бюджети. Съответно и разходите за издръжка на училищата и болниците присъстват в тези пера.

И накрая идва ред на данъчната политика. Най-общо казано, данъчната политика е политиката на общината в областта на данъците, която измерва ефективността на системата за местно данъчно облагане. За тази цел се прилагат различни критерии, като някои от тях са следните:

– Данъчните приходи да покриват по-голямата част от потребностите на общинския бюджет

– Общинските власти да определят размера на един или повече местни данъка, което им дава възможност да съставят своите разходни програми в съответствие с желанието на местното население да плаща

– Приходите от местни данъци трябва да бъдат свързани с икономическия ръст и нарастването на обществените потребности

На пръв поглед изглежда сложно, но всъщност отново става въпрос за бюджетната самостоятелност на общината. Да, обаче се оказва така, че само тя не е достатъчна. За общините от изключително значение е т.нар. финансова самостоятелност, за която ще стане дума утре.

Очаквайте продължение!

 

Автор: Румен Митев

Дизайн: Йълдъз Алиджикова

Join the Conversation