Българският президент – Правомощия

pravomoshtiai-cover

Президентската институция в България – силна или слаба?

Често ще срещнете изказвания от рода, че президентската институция е безислна, че президентът няма правомощия, че той нищо не може да прави… Но дали е така? Преди да повярвате в тази мантра, нека видим всъщност силна или слаба е президентската институция в България.

За да бъдем максимално обективни, започваме с представяне на силите на президента според Конституцията. Според нея за президент може да бъде избран всеки български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната. Изборът му се извършва пряко от избирателите за срок от пет години. При президентските избори се използва мажоритарна избирателна система на два тура като победител е този кандидат, който събере повече от половината от действителните гласове. Същите условия важат и за избора на вицепрезидент.

Правомощия на Президент на България (инфографика)

Конституцията за президентските правомощия

В Конституцията е записано, че президентът е държавен глава, който олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения. Освен това, той е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на страната. Президентът насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление (кмет, общински съвет) и определя датата за провеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание. Обнародва законите, отправя обръщения към народа и Народното събрание, награждава с ордени и медали, дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него. Той може да  предоставя убежище, да упражнява право на помилване, утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет. Именно президентът назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет. Също така той приема акредитивните и отровителните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната.

Президентът има право на редица назначения и освобождаване от длъжност на държавни служители в други органи на страната (Конституционен съд, СЕМ, КЕВР и други), които са определени със закон. Държавният глава опрощава несъбираеми държавни вземания, наименува обекти с национално значение и населени места, информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.

Важен инструмент на президента е негово право да се обръща към народа. Това може да става както по повод национални празници, така и във връзка с актуални проблеми и събития. По този начин той може да насочва вниманието на гражданското общество към определени теми и да провокира обществен дебат. В тази си роля, фигурата на президента трябва да бъде надпартийна, защото освен всичко друго, той символизира единството на нацията, както е записано в Конституцията. Затова е общоприето  кандидатът за президент, спечелил изборите, да прекрати своята партийна принадлежност, ако има такава.

Конституцията на България предписва на президента и роля, в която той си взаимодейства с основните институции. Той участва в законодателния процес чрез обнародването на законите и налагане на вето, има споделена компетентност с правителството, може да сключва международни договори от името на държавата, назначава и освобождава председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главния прокурор, по предложение на Висшия съдебен съвет и др.

Ролята на президента при кризисни ситуации

Към горепосочения списък от правомощия трябва да се добави ролята, която президентът изпълнява при процедурата за съставяне на правителство и при кризисни ситуации. След приключването на парламентарните избори, той провежда консултации с парламентарните групи и след това възлага мандат за съставяне на правителство на кандидата за министър-председател от най-голямата парламентарна група. В 7-дневен срок последният трябва да предложи състав на Министерския съвет, ако обаче това не се случи президентът повтаря същата процедура като този път мандата получава кандидатът за министър-председател от втората по големина парламентарна група. Когато проучвателният мандат е приключил успешно и предложеният състав на Министерския съвет е получил необходимата парламентарна подкрепа, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател. В случай, че не се стигне до съгласие за формиране на правителство в рамките на избраното Народно събрание президентът назначава служебно такова, разпуска парламента и насрочва нови избори. Именно при такива обстоятелства значението на президента нараства и на практика той се явява като гарант на държавността.

Това е възможно, защото президентската институция е самостоятелна и не може да се причисли към нито една от трите основни власти, впрочем същото важи и за Конституционния съд. Разбира се, когато кажем, че президентът е отделен от другите власти това не означава, че той не си взаимодейства с тях, напротив, изпълнението на неговите правомощия минава чрез сътрудничество с останалите институции.

За последните три години бяхме свидетели на два предсрочни избора. Българският президент трябваше два пъти да посочи състав на служебно правителство. В такива кризисни ситуации се задейства конституционният механизъм,  според който президентът има правото да назначи служебно правителство, което, от своя страна, е натоварено с основната задача да подготви изборите за нов парламент. По този начин се предотвратява спиране работата на институциите и се осъществява плавен преход до избирането на нов състав на Народното събрание.

Правомощия в сферата на отбраната и националната сигурност

Като върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България българският президент има правото да назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерски съвет. В допълнение към това той може да свиква Консултативния съвет за национална сигурност, чиито решения обаче не са със задължителен характер. КСНС представлява съвещателен орган по въпросите на националната сигурност. Той се оглавява от президента, а негови членове са председателят на Народното събрание, министър-председателят, министри, началникът на отбраната, председателя на ДАНС, представител на всяка парламентарна група. КСНС изготвя становища и предложения като сред темите, които обсъжда са гарантирането на гражданския мир, обществения ред, правата и интересите на българските граждани и др.  В рамките на настоящия мандат КСНС е свикван 12 (дванадесет) пъти като поводи за неговото свикване са били събития като терористичния акт на летище Сарафово, посегателството върху Ахмед Доган, кризата в Украйна, а основната тема на последния съвет е била киберсигурността. Президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет. Може да обяви положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.

Парадоксът легитимност – правомощия

На пръв поглед изглежда, че българският президент разполага с широк набор от правомощия и в неговите ръце е съсредоточена немалка власт. Това всъщност не е така от гледна точка на голямата му легитимност, която получава чрез прекия избор. Той е единственият публично избиран пост в България с толкова голям процент пряко гласували за него избиратели.

От една страна, той има висока легитимност, тъй като е избран пряко от народа, а от друга, няма достатъчно правомощия, които да му позволят да трансформира тази легитимност в упражняване на реална политическа власт. При сравнение на българския президент с други пряко избрани президенти веднага се забелязва разлика по отношение правото на законодателна инициатива.

В нашия случай президентът разполага с такава само при свикване на Велико народно събрание, при отмяна на прякото действие на конституцията и международни договори и норми, към които България се е присъединила. Полупрезидентските режими също се характеризират със значително по-силен президент от българския. Сравнен с президенти, които се назначават от законодателния орган на съответната страна, българският президент притежава значително повече правомощия.  Именно тази невъзможност да го причислим към нито един от тези модели оправдава твърдението, че българският президент няма аналог.

Въпреки че няма законодателна инициатива, българският президент може да влияе върху законодателния процес чрез налагане на вето. Както може би се досещате, неговата сила е по-скоро отлагателна, отколкото блокираща. Това е така, защото президентското вето може да бъде преодоляно с мнозинство повече от половината от всички народни представители. Когато върнатият за повторно обсъждане законопроект е приет отново, президентът е длъжен да го обнародва в 7-дневен срок от получаването му.

 

Финални щрихи

Ролята на президента в България не е за подценяване.  Дори и сега да сме свидетели на такива внушения. Той не е представителната фигура, каквато е да кажем германския президент, за съществуването на когото голяма част от хората може бе не знаят. Но същевременно не е силен като американския президент.

Това лесно може да бъде обяснено с избора на управленски режим – в България изпълнителната власт се ръководи от Министерски съвет, докато в Съединените щати тези функции са поверени на президента. Вярно е също, че прекия избор по принцип предполага повече отговорности и правомощия, но не трябва да забравяме, че чл. 1 от Конституцията гласи, че България е република с парламентарна форма на управление. В този смисъл не бива да гледаме на президента като на основен властови субект, а да го мислим за него като пазител на конституционния ред и балансьор на властите. Всички знаем, колко е важно да има баланс!

Автор на статията: Димитър Станоев
Дизайн на инфографика: Владимир Василев

 

Сподели твоето мнение

А вие какво мислите за президентската  институция в България? Къде бихте поставили българския президент сред другите модели?

Join the Conversation