Brexit: Обединеното кралство наистина ли иска да се сбогува с Европейския съюз?

Какво е бъдещето на Великобритания и ЕС?

Пръв между равни?

Обществена тайна е, че Великобритания има претенции за изключителност във всеки аспект, неслучайно статутът ѝ като страна-членка на Европейския съюз е особен. Още през 80-те години Желязната лейди дава път на британските изключения, като успява да осигури отстъпки при вноските в бюджета на ЕС, залагайки на прословутата фраза „I want my money back!”. Налице е нежеланието на Кралството да бъде част от една обединена и интегрирана Европа, както и нетърпимостта на жителите му към останалите европейски граждани, които имат правото свободно да се движат из ЕС, включително и в Британия, да работят и да се ползват със социални помощи и услуги. Особеното положение на Острова е регламентирано и в Учредителните договори: те имат право на дерогация (право на изключение) по отношение на участието в третата фаза на Икономическия и паричен съюз, както и относно въвеждането на еврото. Освен това Маастрихтските критерии за свръхдефицит, както и препоръките и решенията на Европейската централна банка не се отнасят за страната. Нейната монетарна политика е стриктно водена на национално ниво.

Освен тези изключения, Великобритания до голяма степен има същите права и отговорности като всички останали страни членки на ЕС. Всички помним падането на ограниченията за достъп до пазара на труда за българи и румънци – тогава Великобританците изразиха мощно недоволство, дори очакваха още сутринта на 1 януари 2014 г. на Хийтроу да се изсипят 27 милиона българи и румънци, търсещи работа и социални помощи (по-голямо количество от общото население на двете страни). Това се случва в началната фаза на националистическата вълна, заливаща Европа и стои на пътя на „все по-близък“ Европейски съюз и процесите на интеграция и евентуална федерализация.

Опитвайки се да запазят крехкия баланс в Съюза, основните играчи сред европейските лидери заедно с британския премиер Дейвид Камерън подготвят нов договор, предназначен специално за Великобритания, който допълнително да диференцира статута на страната в рамките на ЕС, но все пак да предотврати напускането ѝ. Споразумението, постигнато на 18-19 февруари, представлява нещо като компромисен вариант, който да влезе в сила веднага щом (или ако) Великобритания реши да остане в ЕС. Ако решат да напуснат, обаче, това ще е дълъг и сложен процес, допълнително затруднен от бюрокрацията в Съюза.

 

Минусите на #Brexit

Излизането на Великобритания от Европейския съюз ще има негативни последици върху двете страни, а Островът ще загуби така обичаната си привилегирована позиция на член с малко по-различен статут. Всъщност, ако в срок от 2 години след обявяването на излизането на страната няма договорено споразумение, ще изгуби всички права и прерогативи, идващи с членството в ЕС. А липсата на такова споразумение никак не е далечна възможност, на която не бива да се отдава внимание – преговорите и договарянето могат да бъдат блокирани от минимум 4 държави членки с население от 28% от това на ЕС или 130 млн. души, а много страни биха извлекли удоволствие от усложняване ситуацията на Обединеното кралство, особено тези от Източна Европа. Ако това се случи, Великобритания ще се превърне в „трета страна“ спрямо ЕС, асоциираните членки, страните с търговски споразумения и свободно пътуване. Следователно британските стоки, услуги, търговията и износа ще претърпят сериозни загуби. Под въпрос ще е съдбата на британските граждани, живеещи зад граница, както и на европейските граждани, живеещи на Острова.

В подобна ситуация едва ли има изцяло печеливша страна. И Великобритания, и ЕС ще изгубят по нещо: Британия – улесненията, идващи с членството в Съюза, а ЕС – предполагаемата си обединеност и кохезия. Във време, в което все повече се говори за Европа на две скорости, ЕС показва склонност да подминава собствените си правила, за да угоди на определен член. Ако се стигне до излизане на Британия, това ще е знак, че не е достатъчно силен или изгоден съюз, че да успее да задържи членовете си. Подобни признаци на слабост само биха могли допълнително да подхранят евроскептичните настроения в страните членки и дори да доведат до разпадането на самия Европейски съюз. Това, разбира се, е възможно най-негативният сценарий.

Загубите в цифри

Това, което е сигурно, е, че ще намалее влиянието и престижът на Европейския съюз и ще се стигне до спад в икономическите, социалните и геополитическите показатели. Делът от световното население на ЕС ще спадне с 0,9% (около 65 милиона души или 13% от населението на ЕС). Що се отнася до световния БВП, измерен чрез паритета на покупателната способност, делът на ЕС ще намалее от 17 на 14,6%. Европейският дял в световния износ на стоки и услуги в текущи цени ще намалее от 33,9 до 30,3%. Освен това, както вече споменахме, процедурата по напускането на Европейския съюз е дълга и ще отнеме вниманието на европейските институции от важни вътрешни проблеми, свързани с преструктурирането на Еврозоната и преодоляването на кризите. Британската икономика също ще пострада – 12,6% от БВП ще бъде загубен заради таксите за износ от една страна и загубата на основния (и свободен) пазар, от друга. Не само това, но Кралството ще изгуби позициите си и на чуждестранните пазари – това са 50 страни, имащи споразумения за митнически преференции с ЕС, и още 70, в момента водещи такива преговори със Съюза, от който Великобритания вече няма да е част. Това означава връщане на британската икономика с няколко години назад и предоговаряне на всички търговски отношения. Финансовият сектор също може да пострада, тъй като някои компании биха могли да се изтеглят от Великобритания и да се преориентират към други страни членки. Двугодишният преговорен период, съпътстващ процедурата по напускане, ще доведе до дълъг период на несигурност и на британския, и на европейския общ пазар. А единственото по-лошо от риска е несигурността – тя би изгонила потенциални инвеститори и дори вече съществуващи такива.

ЕС без Великобритания – как ще функционира?

Промяна ще има и в изготвянето на европейските политики. VoteWatch показват евентуалното разпределение на местата в Европейския парламент без британските евродепутати и резултатът от това е доста интересен: изглежда, че представителите на UKIP са ключовата пречка към постигането на по-широка европейска интеграция. Без тях някои особено значими политики биха могли да се реформират: да има по-голяма регулация спрямо бизнеса и повече социална регулация, по-свободна политика на авторски права, по-голям дял от европейския БВП да влиза в бюджета на ЕС, хармонизиране на корпоративните данъци и регулация на финансовите услуги, по-малко подкрепа за добиването на ядрена енергия и шистов газ.

Какво сочат отношенията между ЕС и ОК? 

„Ако Великобритания иска достъп до общия пазар след напускането на ЕС, ще трябва да приеме три неща: вноски в бюджета на ЕС, свободно движение на работната сила, и върховенство на Европейското право над националното в рамките на този общ пазар“ казва Жан-Клод Пири, консултант по европейско право и международно публично право. Оттук изникват и някои въпроси: защо ѝ е на Великобритания да напуска ЕС, след като ще трябва да подпише редица търговски договори и споразумения за свободно движение, каквито вече има?; защо ѝ е да размени привилегированата си позиция в рамките на съюза с нещо, подобно на асоциирано членство?; от каква ползва е за Великобритания да бъде  изключена от процеса на правене на политики, ако Европейското право ще ѝ налага спазването им при евентуално сключване на търговски и други споразумения?

Макар и изключително сложни, отношенията между Великобритания и Европейския съюз клонят в една и съща посока, която не изглежда благоприятна за #Brexit.

 

Референдумът
BREXIT – Референдумът за бъдещетето на Великобритания

 Източник: http://www.economist.com/blogs/graphicdetail/2016/06/britain-s-eu-referendum

 Автор: Грета Цекова

Join the Conversation