Brexit: Обединеното кралство наистина ли иска да се сбогува с Европейския съюз?

Какво е бъдещето на Великобритания и ЕС?

Пръв между равни?

Обществена тайна е, че Великобритания има претенции за изключителност във всеки аспект, неслучайно статутът ѝ като страна-членка на Европейския съюз е особен. Още през 80-те години Желязната лейди дава път на британските изключения, като успява да осигури отстъпки при вноските в бюджета на ЕС, залагайки на прословутата фраза „I want my money back!”. Налице е нежеланието на Кралството да бъде част от една обединена и интегрирана Европа, както и нетърпимостта на жителите му към останалите европейски граждани, които имат правото свободно да се движат из ЕС, включително и в Британия, да работят и да се ползват със социални помощи и услуги. Особеното положение на Острова е регламентирано и в Учредителните договори: те имат право на дерогация (право на изключение) по отношение на участието в третата фаза на Икономическия и паричен съюз, както и относно въвеждането на еврото. Освен това Маастрихтските критерии за свръхдефицит, както и препоръките и решенията на Европейската централна банка не се отнасят за страната. Нейната монетарна политика е стриктно водена на национално ниво.

Освен тези изключения, Великобритания до голяма степен има същите права и отговорности като всички останали страни членки на ЕС. Всички помним падането на ограниченията за достъп до пазара на труда за българи и румънци – тогава Великобританците изразиха мощно недоволство, дори очакваха още сутринта на 1 януари 2014 г. на Хийтроу да се изсипят 27 милиона българи и румънци, търсещи работа и социални помощи (по-голямо количество от общото население на двете страни). Това се случва в началната фаза на националистическата вълна, заливаща Европа и стои на пътя на „все по-близък“ Европейски съюз и процесите на интеграция и евентуална федерализация.

Опитвайки се да запазят крехкия баланс в Съюза, основните играчи сред европейските лидери заедно с британския премиер Дейвид Камерън подготвят нов договор, предназначен специално за Великобритания, който допълнително да диференцира статута на страната в рамките на ЕС, но все пак да предотврати напускането ѝ. Споразумението, постигнато на 18-19 февруари, представлява нещо като компромисен вариант, който да влезе в сила веднага щом (или ако) Великобритания реши да остане в ЕС. Ако решат да напуснат, обаче, това ще е дълъг и сложен процес, допълнително затруднен от бюрокрацията в Съюза.

 

Минусите на #Brexit

Излизането на Великобритания от Европейския съюз ще има негативни последици върху двете страни, а Островът ще загуби така обичаната си привилегирована позиция на член с малко по-различен статут. Всъщност, ако в срок от 2 години след обявяването на излизането на страната няма договорено споразумение, ще изгуби всички права и прерогативи, идващи с членството в ЕС. А липсата на такова споразумение никак не е далечна възможност, на която не бива да се отдава внимание – преговорите и договарянето могат да бъдат блокирани от минимум 4 държави членки с население от 28% от това на ЕС или 130 млн. души, а много страни биха извлекли удоволствие от усложняване ситуацията на Обединеното кралство, особено тези от Източна Европа. Ако това се случи, Великобритания ще се превърне в „трета страна“ спрямо ЕС, асоциираните членки, страните с търговски споразумения и свободно пътуване. Следователно британските стоки, услуги, търговията и износа ще претърпят сериозни загуби. Под въпрос ще е съдбата на британските граждани, живеещи зад граница, както и на европейските граждани, живеещи на Острова.

В подобна ситуация едва ли има изцяло печеливша страна. И Великобритания, и ЕС ще изгубят по нещо: Британия – улесненията, идващи с членството в Съюза, а ЕС – предполагаемата си обединеност и кохезия. Във време, в което все повече се говори за Европа на две скорости, ЕС показва склонност да подминава собствените си правила, за да угоди на определен член. Ако се стигне до излизане на Британия, това ще е знак, че не е достатъчно силен или изгоден съюз, че да успее да задържи членовете си. Подобни признаци на слабост само биха могли допълнително да подхранят евроскептичните настроения в страните членки и дори да доведат до разпадането на самия Европейски съюз. Това, разбира се, е възможно най-негативният сценарий.

Загубите в цифри

Това, което е сигурно, е, че ще намалее влиянието и престижът на Европейския съюз и ще се стигне до спад в икономическите, социалните и геополитическите показатели. Делът от световното население на ЕС ще спадне с 0,9