Warning: ksort() expects parameter 1 to be array, object given in /home/acefndco/public_html/smartigraphs.com/wp-content/plugins/buddypress/bp-core/bp-core-template-loader.php on line 214

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/acefndco/public_html/smartigraphs.com/wp-content/plugins/buddypress/bp-core/bp-core-template-loader.php:214) in /home/acefndco/public_html/smartigraphs.com/wp-content/themes/goodnews/lib/functions.php on line 377
Британски конституционен модел (Поредица “Как функционира…”) – Инфографики за политика и общество

Британски конституционен модел (Поредица “Как функционира…”)

Неписаната конституция

След чичо Сам е време да се запознаем и с първоизточника на парламентаризма – Великобритания. Прословутата консервативност на британското общество не е безпочвен стереотип, а реална част от техния обществено-политически живот.

Великобритания
Британски конституционен модел

Поглед към историята

Великобритания е парламентарна монархия. Тя е наследствена като се следва принципа на мъжкото първородство. Наследникът е принц на Уелс. Съпруг на кралица или крал е принц/принцеса на Единбург. Правомощията на монарха се делят на прерогативни и статутни. Той разполага с корона, трон, скиптър, специално обръщение, териториално владение, листа (право на издръжка).

Монархът и парламентът образуват суверена. Кралят има право да назначи минисър- председателя. За последен път това се случва през 1957 г. По конвенция лидера на партията, спечелила изборите е министър-председател. Всички актове на монарха подлежат на преподписване от 1701 г. Той оглавява британската общност. Монархът може да свика Таен съвет, който се състои от 420 човека (министри, архиепископи, членове на кралското семейство, почетни членове). Неговата функция е съвещателна. Чрез него могат да се издават прокламации и заповеди- например, обявяване на война или склюване на мир.

Парламентарната институция в Обединеното кралство съществува от 1265 г., което я нарежда на второ място в класацията за най-стари парламенти след този на Исландия. Кралят го създава, за да осигурява средства за кралската хазна от аристокрацията. С течение на времето обаче между двете институции се започва борба за надмощие, която в крайна сметка е спечелена от парламента. Той има правото да промени наследствеността на монархическата власт.

Парламентарна монархия
Британски конституционализъм

Време е за същността на модела

Британският конституционен модел има няколко основни характеристики, които го отличават от другите модели. За него е характерен така нареченият континуитет, който се изразява в непрекъснато еволюционно развитие, с изключение на гражданската война в средата на седемнадесети век, когато Англия за кратко е република. Във Великобритания действа принципът на парламентарния суверенитет, т.е.

парламентът е върховен орган, който няма правно ограничение за своите решения.

Също така действащият парламент не обвързва следващия със своите решения. Промени в този принцип настъпват след влизането на Великобритания в ЕС.

Друга особеност на модела е неписаният характер на конституцията. Тя се състои от различни документи, закони и не е оформена в единен нормативен акт.

Част от нея са Магна Харта, Хабеас корпус акт, Бил за правата. Конвенциите са също неизменна част от британския конституционализъм. Те представляват неписани правила на политическо поведение, задължителни за политическия елит. Въпреки че нямат правна сила те са строго спазвани от политиците. Според процедурата на изменение конституцията е гъвкава. Парламентът може да отменя актове по всяко време като дори няма изискваеми мнозинства с малки изключения. Формално дори парламентът може да премахне Горната камара. Липсва конституционен преглед. Няма по-висш акт от този на парламента и никой друг не може да го отменя.

Следващата важна характеристика на модела е унитарният характер на държавата, но трябва да се има предвид, че в последно време се наблюдава деволюция, което ще рече, че се прехвърлят повече правомощия към местни парламенти. Друга основна черта на модела е свободата на политическа дейност като правото на опозиция е признато по конвенция. Монархията е силно ограничена. Официално монархът е върховният законодател, но всъщност короната е загубила своите реални правомощия и изпълнява само церемониални функции. Формално има право на вето, но за последен път е използвано през 1707 г.

Британският конституционен модел се характеризира с двукамарност. Парламентът се състои от Долна Камара, която се нарича Камара на общините и Горна – на лордовете. До 1911 г. те са имали равни правомощия, но след акт на парламента Горната камара остава само с право на отлагателна функция. Всичко, свързано с пари не може да бъде блокирано от нея, а само забавено с един месец, а за другите закони забавянето е до една година.

Характерна особеност за модела е парламентарната изпълнителна власт. Наблюдава се сливане между изпълнителна и законодателна власт, защото правителството е част от парламента. При избора на депутати за парламента се използва пълна мажоритарна избирателна система, която според правилото на Дюверже води до двупартийна система. Разбира се, има изключения когато нито една партия не успява да спечели абсолютно мнозинство. В такива случаи се формира коалиция или правителство на малцинството. При пълната мажоритарна система на един тур кандидатите се избират в едномандатни райони като победител е този, който получи най-много гласове. В британския модел изпълнителната власт доминира над законодателната. Последните две характеристики са безпристрастна публична администрация, чийто състав не се променя при смяната на правителствата и съдебна независимост. По конвенция всички съдии се назначават от министър-председателя.

Прословутият Уестминстърски модел на демокрация

Въпреки че изброих особеностите на класическия Уестминстърски модел на демокрация в статията за Американския конституционен модел, нека си ги припомним:
1) концентрация на изпълнителната власт в еднопартийни кабинети на простото мнозинство; 2) доминация на кабинета; 3) двупартийна система; 4) мажоритарна и непропорционална избирателна система; 5) плурализъм на заинтересованите групи; 6) унитарно и централизирано управление; 7) концентрация на законодателната власт в еднокамарен Парламент; 8) конституционна гъвкавост; 9) липса на съдебен контрол; 10) контрол на изпълнителната власт върху централната банка. Human rights act от 1998 г. въвежда квази конституционен преглед. Протича процес на деволюция, а през 1997 г. премиерът Тони Блеър въвежда централна банка.

Малко повече за парламента и правителството

Основните функции на парламента са:

Законодателна, бюджетна (фиксира данъците и използването им от правителството), контролна (задава въпроси и питания към членовете на правителството, парламентарни комисии правят проучвания, излизат с доклади), представителна (представлява хората като най-демократичния орган). Долната камара се състои от 650 депутати. Горната камара не е демократично избран орган. В нея влизат лордове, които до 1999 г. са били 1300, но след реформата, проведена от Тони Блеър техния брой е намален до 734. Наследствените са 92, а около 25 са духовните лордове. Е, като имаш аристокрация е така.

Правителството се състои от около 100 депутати.

Основните функции на парламента
Уестминстърския модел на демокрация

То се формира от министър-председателя като може да включва и перове. Главите на министерства се наричат главни секретари. Тесният състав на правителството се нарича кабинет и включва 22/23 членове. Сред тях са министър-председателят, лорд канцлерът, държавните секретари, министрите на външните работи, на отбраната и най-значимите ведомства. Най-важната част от изпълнителната власт е вътрешният кабинет, състоящ се от най-доверените хора на министър-председателя, които обикновено са близо 5 човека.

Великобритания и ЕС.

След като се запознахме с британския конституционен модел, който с годините много бавно и еволюционно се променя, то не е трудно да си обясним какво е това “Brexit”. Може би една голяма част от вас знаят, че в момента тече кампания на британския премиер Дейвид Камерън, в която той преговаря с лидерите на страните-членки на ЕС за предоговаряне на условията за членство на Великобритания. Освен това управляващата в момента Консервативна партия е обещала до края на 2017 г. да бъде проведен референдум за членството на Обединеното кралство в Европейския съюз. Въпросът е поставен на дневен ред за първи път през януари 2013 г. след реч на Дейвид Камерън, в която той обещава, че ако неговата партия спечели парламентарните избори през май 2015 г. той ще проведе споменатия референдум. Преди това обаче обещава, че ще направи опит да предоговори по-добри условия за продължаване на членството в ЕС.

В последните три години това е централна тема в британския политически живот. Логично се оформиха два противоположни лагера на поддържници на оставането в ЕС и такива, които са за излизане от Съюза. Първите смятат, че евентуалното излизане би изложило на риск икономическото развитие и просперитет на страната, би намалило влиянието на Великобритания в международен план, а също би създало търговски бариери между нея и ЕС. От другата страна твърдят, че излизането ще предостави по-добри възможности за контрол на имиграцията, ще даде възможност за следване на независима търговска политика, както и за освобождаване от ненужните, според тях, европейски регулации и бюрокрация.

Проблемът, разбира се, не се свежда само до икономическите измерения. Политическата му страна не е за пренебрегване. Обединеното кралство е член на ЕС от 1973 г. Както вече знаете от други наши публикации това е свързано с отдаване на суверенитет на наднационално ниво, което в случая с Великобритания е проблем. По-горе видяхме, че Британският парламент е върховен орган, чиито решения не подлежат на конституционен контрол, с малки изключения. В допълнение интеграционният процес в Съюза тече непрестанно след неговото създаване. Това налага динамични промени в начина на функциониране на ключови британски институции, свързани с прилагане на правилата, приети от Брюксел. Същото важи и по отношение на решението на Великобритания да не стане част от Еврозозната, което автоматично би я лишило от независима парична политика.

В крайна сметка, каквото и да се случи ще има и спечелили и загубили. Важно е да се знае, че всичко това ще остави силен отпечатък върху развитието на ЕС. България като страна-членка неминуемо ще усети тези вълнения. Излизането на Великобритания от Съюза би било сериозно изпитание и трус за него, което по всяка вероятност ще доведе до промени. Трябва да се има предвид, че оставането, но с нови условия би създало прецедент, който също може да доведе след себе си нови дълбоки промени в Общността.

И един любопитен факт за финал

До 2010 г. във Великобритания е имало интересен парадокс, който противоречи на разделението на властите. Лорд-канцлерът е бил член на кабинета, Горната камара и на Върховния съд. След проведената реформа той вече не е член на съда. Този случай е достатъчно показателен за същността на британската демокрация. Промените се случват бавно, поетапно и без революционни действия, както се казва на жаргон- “всичко трябва да се изпипа до последния детайл”.

Очаквайте скоро следващата статия от поредицата “Как функционира…”

 

Автор: Димитър Станоев

Дизайн: Десислава Стоянова

Join the Conversation