Warning: ksort() expects parameter 1 to be array, object given in /home/acefndco/public_html/smartigraphs.com/wp-content/plugins/buddypress/bp-core/bp-core-template-loader.php on line 214

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/acefndco/public_html/smartigraphs.com/wp-content/plugins/buddypress/bp-core/bp-core-template-loader.php:214) in /home/acefndco/public_html/smartigraphs.com/wp-content/themes/goodnews/lib/functions.php on line 377
Демокрация и демография. Кризата на демоса – Инфографики за политика и общество

Демокрация и демография. Кризата на демоса

Демокрацията в България никога не е зависела повече от демографските процеси

Кризата на народа е криза в обществото

 

Вече няколко години се говори за т.нар. демографска криза в България. Всяка изминала година е своебразен рекорд в намаляващата раждаемост. Правят се прогнози, че след десетилетия малцинствата  ще образуват мнозинство, докато етническите българи ще бъдат малцинство. Правят се прогнози, че България дори няма да съществува като държава, поради изчезващият ни народ. Всичко това има своята почва, но за да говорим за демографска криза, най-напред би следвало да знаем какво всъщност е демографията, а след това да потърсим причините за кризата и възможните решения на проблема.

Измерения на демографската криза

 

Терминът “демография” е образуван от две старогръцки думи “демос”-народ и “графос”-описание и означава “народоописание”. Демографията е наука за динамиката на човешката популация. Тя обхваща въпросите, свързани с големината, структурата и разпределението на населението. Наблюдава процесите на раждане, смърт, възпроизводство, миграция, застаряване. Установява зависимости при населението от гледна точка на образование, етническа идентичност, религия, социална принадлежност. Най-общо демографията е наука за населението.

Демографията е широкообхватно понятие, чийто спектър включва различни области от публичното пространство – раждаемост, смъртност, миграция, застаряване, образование, здравеопазване, етнос, нация, религия, социална политика и т.н. Т.е., когато се говори за демографска криза, се има предвид криза във функционирането на всички тези елементи, че и много други. Ако започнем да ги изследваме един по един, действително ще забележим, че те имат обща основа – „демосът” (народът). За никого не е тайна, че българският народ е един от най-застаряващите в Европа. Всяка година емигрират хиляди, като според прогнози на Националният статистически институт (НСИ) с тези темпове българското население ще се стопи след десетилетия. Отделно от това се появяват класации за качеството на образованието в България, според които сме на дъното сред европейските държави. Системата на здравеопазването е разбита, а социалната политика от години толерира едно определено малцинство. При това положение е съвсем логично да се твърди, че има демографска криза. Но много по-конкретно би било да се каже, че всъщност това е криза на демоса, която се проявява както на обществено ниво, така и на политическо.

Демосът – между “крация” и “графия”

 

Народът е онова нещо, което стои в центъра на обществено-политическите взаимоотношения и процеси. В този смисъл, може да се каже, че кризата на народа е криза в обществото и политиката. Още повече, когато наименованието на политическия режим, в който живеем също съдържа думата „народ” – демокрация. Е, стигаме до извода, че общото между демографията и демокрацията е народът. Затова и двете сфери зависят една от друга. За да няма демографска криза, трябва да има политическа стабилност. За да няма политическа нестабилност, трябва да има демографски връх. Мисля, че това е формулата, която може да се изведе. Когато една държава има целенасочена политика за демографско развитие, тя на практика инвестира в човешкия си фонд. А без човешки капитал, за каква държава може да се говори, за какъв политически режим?

Партизиране на кризата

 

В България обаче, доста често демографската криза и нейното задълбочаване, бива използвано от политическият ни елит за свои собствени цели. Най-често засилване на партийни позиции. Така например застаряването на населението в България е изгодно на една определена партия, чийто електорат се съставлява предимно от хора с такъв профил. Друга партия пък има полза от високата раждаемост при малцинствата и тяхната необразованост. По този начин тя участва във всеки един парламент след 1989г. и т.н. и т.н. Ето как демографската криза всъщност е в услуга на партиите в България.

демос демографска криза българияНо за да има демократична стабилност е нужен държавен просперитет, а не партиен. Нужно е хората да бъдат граждани, а не просто нечий електорат. И ето ни отново тук – липсата на гражданско самосъзнание води само и единствено до криза на демоса. А това се отразява с огромни размери върху политическата стабилност. Така например за последните 5 години се смениха пет правителства. Къде служебни, къде „експертни”. Освен всичко друго, настоящият парламент е възможно най-фрагментаризираният досега. И макар да изглежда така, че хората имат по-голямо представителство, раздробяването на парламента всъщност е следствие от кризата в представителството. Нещо, за което отново имат заслуга демографските изменения.

Рефлексии върху политиката в България

 

Преди всичко, влияние оказват миграционните процеси. Все повече бежанци в България търсят и намират пътя към придобиване на гражданство. Нещо, което им дава всички произтичащи от този факт права – това да гласуват и да избират народни представители са някои от тях. В този контекст, бежанците стават все по-значимо малцинство в България, което има роля в политическите процеси. Така бежанците се превръщат в нова ниша от политическото пространство, която променя статуквото по един или друг начин.

Друга ниша, която придобива все по-голяма популярност, са например анти-бежанските настроения. Има достатъчно голям брой хора, които търсят представителство в партии с ксенофобски характер, крайно националистически. Такива партии все по-често намират път към парламента, чрез изостряне и използване на междуетническите напрежения и конфликти.

В същото време, всичко това неминуемо засилва кризата на демоса. Вместо да постигат съгласие помежду си, хората все повече започват да се конфронтират и разединяват. Все повече гласуват за антисистемни партии или въобще не гласуват. Все повече губят доверието си в институциите. Какви са възможните решения?

                                                                                                                                                                          Изходът…

 

Несъмнено един от най-важните приоритети на всяко едно правителство би следвало да бъде излизане от демографската криза. Такава безспорно има (въпреки, че някои коментатори се опитват да ни убедят в противното) и тя влияе върху развитието на държавата. Справянето с кризата трябва да се случи чрез целенасочени, конкретни и последователни социални политики, както и такива в сферата на образованието, здравеопазването и пр., които да поставят на преден план нацията, а не циркулирането на някакъв поток от пари, какъвто е случаят обикновено.

Защото ако партиите, респективно политиците искат да продължат да съществуват, то те трябва да разберат, че не могат да правят политика без гражданите и обществото, като цяло. Всеки път процентът на гласоподавателите намалява, а за това заслуга имат и хилядите, напускащи страната. В обозримото бъдеще, избирателната активност ще спадне до такива стойности, които сериозно ще подкопаят смисъла на парламентарните избори въобще. А те са фундаментът на демократичните режими. Затова, ако искаме да живеем в стабилна демократична система, то всички ние трябва да се погрижим да излезем от подобни кризи, в които се намираме – заедно! Как може да стане това ли? Като бъдем активни граждани. Активното гражданско общество е може би един от възможните методи за справяне с подобни периоди, защото то е най-яркият символ на демократичния политически режим.

Демокрацията в България никога не е зависела повече от демографските процеси, както е в момента!

                                                                                                Автор:
Румен Митев

Join the Conversation