Warning: ksort() expects parameter 1 to be array, object given in /home/acefndco/public_html/smartigraphs.com/wp-content/plugins/buddypress/bp-core/bp-core-template-loader.php on line 214

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/acefndco/public_html/smartigraphs.com/wp-content/plugins/buddypress/bp-core/bp-core-template-loader.php:214) in /home/acefndco/public_html/smartigraphs.com/wp-content/themes/goodnews/lib/functions.php on line 377
Американски конституционен модел – Инфографики за политика и общество

Американски конституционен модел

В настоящата статия ще ви разкажа за американския конституционен модел. Интересът ми е породен от динамичните международни събития, които се случват с участието на големите държави, откъдето произтича и необходимостта да познаваме тяхната институционална архитектура и логика. Ако искаме да се ориентираме добре в международната игра на Големите, трябва да познаваме добре играчите на сцената, нали? Затова…

в поредица от няколко статии ще ви запозная с конституционните модели на водещи страни в света като САЩ, Великобритания, Русия, Франция, Германия.

С тази серия от публикации си поставям амбициозната задача да представя цялостно описание на институционалния гръбнак на ключови държави по един достъпен и забавен начин, за да имате под ръка полезна и достоверна информация. И нека интелектуалното ни пътешествие да започва.
Bon voyage!

Първата ни спирка са Съединените американски щати, защото географски те са най-далеч от България. Поради това малко или много остават встрани от нашето полезрение. Същевременно са водещата сила на международната сцена през последните повече от двадесет години, което неминуемо предопределя доброто познаване на вътрешното функциониране на системата като ключов елемент от шифъра на международния ред. Освен това предстоят президентски избори, които могат да доведат до прецедент в историята на САЩ. Знаете ли какъв?

Кратка историческа справка

Първите писани конституции в историята на човечеството са тези на 13-те британски колонии в Северна Америка, изработени след Войната за независимост. На 4 юли 1776 година е приета Декларацията за независимостта, написана от Томас Джеферсън. Година по-къно е изработена конфедералната конституция (Articles of Confederation) и в следващите десет години САЩ е конфедерация, състояща се от 13 щата. Те нямат постоянни изпълнителни органи. Сред правомощията, които се изпълняват на конфедерално ниво, са бюджетната политика, войски, външната политика, вземане на заеми. За всички щати остават най-важните суверенни права като данъчната и паричната политика. Решенията се вземат с квалифицирано мнозинство от девет щата. На 25 май 1787 г. във Филаделфия се събира конвент с делегати от отделните щати, който има за задача (мандат) да внесе поправки в конфедералната конституция. Причина за събирането му е неефективната конституционна уредба, която е действала до момента. През първите десет години от съществуването си САЩ е конфедерация. Стига се до ситуация, в която някои от щатите са изложени на опасност от фалит и това налага радикална промяна. Присъстват делегати от 12 щата, които на 17 септември изработват изцяло нова конституция, подписана от 39 делегати. Между федералисти и конфедералисти започва борба, която в крайна сметка е спечелена от първите към края на 1788 година. Тя става действаща на 21 юни 1788 година, когато Ню Хемпшир става деветият щат, който я ратифицира. През следващата година се провеждат първите избори за президент на САЩ. При изработването на конституцията авторите ѝ се ръководят от модела за разделение на властите на Монтескьо и принципа на контрол и противовес (check and balances) на институциите. Конституцията започва с преамбюл, започващ с обръщението „Ние, народът“ (We the people), което идва да покаже, че документът изразява волята на американския народ.

Институциите

В член първи се уреждат правомощията и функциите на Конгреса – върховният законодателен орган. Състои се от две камари, долната се нарича Камара на представителите, а Горната – Сенат. В първоначалния текст на конституцията робството е било допустимо. Всеки щат си запазвал правото да определи кой има право на глас. Освен това е имало ограничения при гласуването и всеки е плащал, за да гласува (poll taxes). Съществувал е и образователен ценз, според който всеки трябва да премине през проверка на способностите му да чете и тълкува текстове от конституцията, т. нар. (literacy test). Тези ограничения отпадат с поправка 24-та от 1964 година, която премахва избирателните такси, а образователния ценз пада с 26-та поправка от 1971 година.

Избори за представители в Долната камара се провеждат на всеки 2 години като всеки щат изпраща представители пропорционално на броя на населението му. За Горната камара всеки щат избира пряко по двама сенатори за 6 години. Едната трета от квотата на Сената се сменя на всеки 2 години. Председател на Сената е вице-президентът, който няма право на глас, освен в случаите при равенството на гласовете.

Изпълнителната власт в САЩ се осъществява от президент, който се избира за срок от 4 години и от вицепрезидент, когато президенът е възпрепятстван да изпълнява задълженията си. Изборът на президент е непряк, т.е. гласоподавателите не гласуват директно за кандидата, както в България. Американската система предполага, че избирателите гласуват за определен брой електори, равен на общия брой на сенатори и представители в Конгреса за всеки щат. Участниците в Електоралната колегия правят окончателния избор. Президентът е главнокомандващ на армията и флота на Съединените щати. Също така играе основна роля при формиране на външната политика на страната. А новите кандидати за поста на Барак Обама вече започнаха кампания, следите ли състезанието?

Съдебната власт е независима и тя принадлежи на Върховния съд и на низшите съдилища. Съдиите се предлагат от президента, а Сенатът утвърждава кандидатите. Правомощията на съдилищата по конституционен преглед не са разписани в Конституцията. Съдебният контрол за конституционност е разпръснат, т.е. всеки съд може да решава. Законът обаче трябва да е в сила и едва след това съдът се произнася като е нужен конкретен казус. Контролът се извършва от професионални съдии. Съдът няма право на абстрактно тълкуване на Конституцията.

Поправките в Конституцията

Поправките към Конституцията се изброяват в отделен списък. Според процедурата на изменение тя е твърда, за да се промени са нужни 2/3 мнозинство и от двете камари. Промените влизат в сила след ратифицирането им от 3/4 от щатите. Другият начин за внасяне на поправки е по искане на законодателните органи на 2/3 от щатите да се свика конвент, но и с одобрението на 2/3 мнозинство от двете камари на Конгреса. Едва след ратификация от 3/4 от щатите промените влизат в сила.

Първите 10 поправки са направени малко след създаването на Конституцията. Отнасят се за правата на гражданите, известни са като Бил за правата. Първата, например, гласи, че Конгресът няма правото да приема закони, които ограничават свободата на словото, на религиозно вероизповедание, на свободно сдружаване и т.н. До гражданската война първите 10 поправки са били приложими само за федералните институции, а след нея стават приложими и на щатско ниво. Особено важно място имат 13-та поправка, която отменя робството и 14-та, която въвежда принципа на равенство пред закона, а онези щати, които ограничават правото на глас на мъжете, губят представителство. 15-та поправка въвежда универсално право на глас за мъжете, а 19-та дава право на глас на жените през 1920 година.

Характерни особености

Американският конституционен модел се характеризира с активна регистрация на гражданите 1 месец преди изборите, стриктно разделение на властите, мажоритарна избирателна система, силна централна банка. Американската конституция не съдържа позитивни социално-икономически права. Като цяло американският модел може да се определи като хибриден, който е по-близо до мажоритарния модел, отколкото до консенсусния. Мажоритарният (Уестминстърски) модел има десет основни характеристики, сред които: 1) концентрация на изпълнителната власт в еднопартийни кабинети на простото мнозинство; 2) доминация на кабинета; 3) двупартийна система; 4) мажоритарна и непропорционална избирателна система; 5) плурализъм на заинтересованите групи; 6) унитарно и централизирано управление; 7) концентрация на законодателната власт в еднокамарен Парламент; 8) конституционна гъвкавост; 9) липса на съдебен контрол; 10) контрол на изпълнителната власт върху централната банка. Важно е да се спомене, че в последните години в мажоритарния модел настъпиха някои промени, свързани с наднационални структури като ЕС, с въвеждане на конституционен контрол и създаване на независима централна банка.

Консенсусният модел се характеризира с: 1) споделяне на властта в широки коалиционни кабинети; 2) баланс между изпълнителна и законодателна власт; 3) многопартийна система; 4) пропорционално представителство; 5) корпоратизъм на груповите интереси; 6) федерално и децентрализирано управление; 7) силна двукамарност; 8) фиксираност на Конституцията; 9) съдебен контрол; 10) независимост на централната банка.

За американския конституционен модел са характерни мажоритарната избирателна система, двупартийна система, концентрация на изпълнителната власт в еднопартийни кабинети… все елементи, който са присъщи на мажоритарния модел. Успоредно с това управлението е федерално и децентрализирано, има фиксираност на Конституцията, силна двукамарност, което е типично за един консенсусен модел на демокрация. Именно това налага да се заключи, че американският модел е хибриден с елементи и от двата типа на демокрация.

А вие какво мислите за американския модел на демокрация и институционална архитектура? Споделете вашето мнение и виждания по въпроса за Големия играч на международната сцена – има ли той конкуренти и кои са те? Очаквам ви…

mitko

Димитър СТАНОЕВ

Автор за рубрика SmartiГлас и част от екипа на SmartiGraphs

Join the Conversation