Ти си в сърцето на нашата мисия

cover-heart

…или силата на ли личността в съвременното общество

Как може да бъде най-пълноценно изпълнена нейната роля? Какво води човека към активното гражданско участие? Ами… образованието. Дали успешно завършеното образование, изстрелващо младия човек на пазара на идеи и труд, дали стремежът към получаване на качествено обучение на всички образователни нива, дали борбата за получаване на образование изобщо (тази, водена на два фронта – тези, които нямат достъп, а искат, и тези, за които се прави опит да бъде осигурен достъп, но се отказват), но образованието е първият от многото двигатели за гражданска активност. Гражданска активност, която постепенно би могла да прерасне в социална отговорност, членство в доброволни организации, интерес и подкрепа за политическите институции.

Статистиката обаче изрисува тъжна картина – едва 15% от групата на хора от 15 до 29 г. са активни членове на формални организации, половината от които – спортни клубове. В своя социологически портрет на 2014 г. Петър-Емил Митев и Сийка Ковачева дават данни, че все пак има ръст на младежкото участие, което за 2005 г. е било едва 5%. Ето какво пишат те: „Обикновено тази ниска организираност на младите хора в източноевропейските страни се обяснява с реакция към свръхорганизираността от миналото и недоволството от показното, но изпразнено от съдържание членство.“

Ако погледнем този показател на ниво Европейки съюз, то според Доклада за младежта от 2015 г. цели 50% от младежите са активни членове на организации, клубове или асоциации. Ако сравним това число с резултатите, постигнати в България – 90% хиперорганизация преди 1989 г. и 5% хипоорганизация след това, то ЕС е успял да постигне идеалния баланс.

Що се отнася до доброволческата дейност и в България, и в Европа виждаме едни и същи стойности – един от всеки четирима във възрастовата група 15-29 е бил доброволец. Тогава защо има такава голяма разлика в младежкото участие? Отново в същия социологически портрет виждаме следната специфика на българския младеж: „Младите (…) се оказват по-склонни да помагат на хора, които познават или виждат непосредствено, и много по-рядко посредством участие в дейността на неправителствени организации.“

На европейско ниво групата NEETs (Not in Education, Employment or Training) на възраст 15 – 29 г. е съставена от 13,7 млн. души, или едва 1/5 от всички 69 млн. младежи в Европа. Тази група има доказано по-занижено гражданско участие и активност, по-ниско доверие в институции и по-слабо участие в избори. Полагат се усилия за оказване подкрепа на младите и помощ за намиране място на пазара на труда, но на фона на опасността от маргинализация, социално изключване и дори радикализация, приоритет на ЕС е превръщането на младите хора в активни и заинтересовани членове на обществото. За тази цел е необходимо младежите да бъдат привлечени към все повече образователни и спортни дейности, да развиват таланти и компетенции, да получават гражданско образование с насоченост към социална интеграция и развиване на самостоятелна политическа позиция.

Фактологията е симптом за притеснителна тенденция. Какво обаче ни кара нас в SmartiGraphs да вярваме в личността… да вярваме и разчитаме на теб?

Попитахме Румен – автор с поредица публикации в SmartiGraphs

Румен Митев SmartiGraphs

“Ако погледнем дедуктивно на идеята за гражданско общество, ще разберем че в основата ѝ се корени обикновеният човек. Този, който прилича на теб, на мен, на всички останали. Гражданското общество е преди всичко общество. Но общество, в което индивидите не съществуват самостойно, те не са просто съвкупност. Те си взаимодействат и влияят взаимно. Всяка единица, всяка личност чрез своя собствен светоглед има принос за това да функционира и да се развива гражданското общество. И колкото по-голям житейски опит има личността, колкото по-образован е той, толкова повече ще успява да влияе върху социалните процеси и отношения. Неминуемо, ако искаме да бъдем образована нация със силно и активно гражданско общество, всеки един от нас трябва да се стреми към усъвършенстване и образоване.”

Ето какво сподели с нас Бианка от авторския ни екип, която непосредствено преди тази публикация излезе с чудесен пост в блога на SmartiGraphs

Бианка Богоевска SmartiGraphs

“Погрешно разбиране за демокрацията е, че гражданският дълг се изчерпва с пускането на плика с бюлетината в урната. Този дълг включва много неща, пръснати в ежедневието, и няма да е прекалено да се каже, че малко или много е обвързан с личността на отделния човек. Политиката е неразривната връзка между човека и хората, които го заобикалят, и отделно между човека и земята, върху която стъпва. Именно това е целта на демокрацията – да възроди и да покаже на светло тази връзка, потискана от царе, диктатори и режими.

В основата на всичко стои отговорността – личната и обществената. Когато човек е загрижен за своето благополучие и за това на близките си, обществената отговорност, която би могъл да поеме, се явява като едно необходимо надграждане към ежедневния му живот. Под обществена отговорност не се има предвид да се кандидатира за общински съветник или за народен представител примерно. Обществено отговорен е този, който си хвърля боклука (и цигарите също!) в предназначените за това места; този, който плаща данъците си, следи за предназначението им и би излязъл да протестира, ако е недоволен от размера и употребата им; този, който следи какво се случва в населеното му място, родината му и по света; този, който не казва “Нищо не зависи от мен”; дори този, който просто върши съвестно и с желание това, с което се е захванал. Мога да продължа още дълго, но идеята е ясна – общественият ангажимент е и личен ангажимент. Ето затова е несериозно да смятаме, че функциониращата демокрация е задача на добрите политици. Не – тя е много повече задача на всеки отделен гражданин, отколкото на онези, облекли се във власт.

Има ситуации (или цели общества), в които дори да си добра и съвестна личност, не е съвсем достатъчно. В такива случаи търсеното предимство е смелостта. Въпрос на смелост е да изразиш гласно (или пък писмено) недоволството си, когато всички около теб са конформисти; да се нагърбиш със или просто да участваш в организацията на някаква положителна промяна – има толкова много начини да си смел в доброто, което искаш да дадеш на света.

А там, където личният и общественият дълг се преплитат, се ражда синергията – заедно можем да направим много повече, отколкото всеки поотделно. Защото, ако в математиката 1+1=2, то в човешките дела 1+1=3.”

Хванахме в крачка и нашия Главен редактор, веднага след като я интервюирахме за кампания Местна власт в SmartiGraphs. Ето какво сподели тя:

Александра Топчиева SmartiGraphs

“Всеки от нас има множество роли в своя живот – от тази на родител, работещ, учащ, съсед и още много. Но често пропускаме и една друга роля, тази на мистичното гражданско същество. Често се сещаме да бъдем граждани само по време на избори и за много с това се изчерпва целия смисъл на гражданското участие. А то е повече, много повече от това. Да бъдеш гражданин не е въпрос на първоинстиктивна реакция вродена от природата или божествена сила. Да бъдеш гражданин значи да имаш специфичен набор от познания и компетенции, на чиято база да взимаш критично обосновани и рационални решения,и да правиш избор, поемайки пълна отговорност за последствията.

Грешното тълкуване на гражданската роля

Създаването на демокрация по първосигнални реакции е абсурдно. След като в училище се учи биология, за да знае всеки индивид как функционира неговото тяло и да може да отговори адекватно на неговите реакции, защо не учим как функционира държавата, за да можем адекватно да реагираме на събитията в нея? Защо забравяме тактично, че ние сме отделни организми от тялото на един огромен Левиатан? Как обществото очаква да възпроизвежда рационални индивиди, които нямат и бегла представа затова как реално се живее в общност? Държим да познаваме законите на физиката, но законите, които диктуват живота ни в социума са дребна подробност от пейзажа? Защо полагаме грижи за здравето си като биологични единици, но не правим и минимум усилия да бъдем здрави граждани в обществото? Хората правят политиката, но обществото произвежда тези хора.

А щом говорим за управление на народа трябва да имаме предвид, че управлението следва принципната траектория отдолу-нагоре, само този път дава демократичните резултати. И когато „отдолу“ няма ясна представа как и защо да се действа, ефектите „отгоре“ са ни добре познати, нали ?!”

Пред мнозинството от млади хора в България стои въпросът за активното им участие в политическите процеси. На практика обаче се наблюдава липса на интерес, слаба информираност или ограничени познания по темата, които водят до политическа апатия, отчуждаване от формите на включване и липса на позиция по важни обществени въпроси. Ролята на SmartiGraphs е да вдъхнови промяна, като образова по обективен, достъпен и атрактивен начин и създава условия за информирани граждански и обществени решения.

Има няколко форми на гражданско участие. Виж кои са те – bit.ly/Narachnik #местнавласт2015

Posted by Smartigraphs Образователни инфографики on Tuesday, 13 October 2015

Join the Conversation