Омбудсманът – длъжностна характеристика или какво всъщност прави той

Омбудсманът напоследък доби популярност. Но какво всъщност прави той?
Защо разглеждаме Националния омбудсман?
Вследствие на разразилата се криза на обществено доверие в страната, а и благодарение на популярността на един от кандидатите за тази позиция и наближаващите избори за нея, на преден план излиза фигурата на омбудсмана на Република България. Актуалността на тази институция не е в резултат единствено на сравнително високите (спрямо останалите
институции) нива на доверие, но и на активните действия на заемащия този пост, омбудсмана Константин Пенчев, и в частност искането му за незабавна проверка на случая във „Въгледобив Бобов дол“, станал обект на медиен интерес дни преди провеждането на европейските избори от май 2014 г., както и от масовото обществено недоволство, съпровождащо евентуалния избор на Мая Манолова. И не на последно място, разбира се, днес депутатите от 43-ото Народно събрание ще изберат новият омбудсман. Последното изследване на обществените нагласи на Alpha Research, в което омбудсманът е споменат, е от април 2014г. и показва ниво на доверие към омбудсмана от 28% – значително по-високо от това в останалите институции (23% за президента, 22% за министър-председателя, 17% за правителството и едва 8% за Народното събрание). След това на преден план излиза фигурата на главния прокурор Сотир Цацаров, но за него ще говорим друг път.
История на учредяването на институцията

Преходът на българската държава към либерална демокрация и пазарна икономика предполага зараждането на активно гражданско общество и установяването на правовата държава. За да бъде това възможно, е нужно създаването на такъв орган, който да служи като застъпник за правата на хората и пазител на обществения интерес. Необходимостта от укрепване на крехкия демократичен режим води до учредяването на институцията Национален омбудсман, която да следи за свободното упражняване на човешките права и да противодейства на административния произвол.

Първият български омбудсман, Гиньо Ганев, е избран на 13 април 2005 г. от 39-о Народно събрание, но процесът по учредяването на институцията започва още в началото на промените с изготвянето на нова конституция. Въпреки че приетата конституция от 1991 г. не предполага наличието на институцията Национален омбудсман, тя присъства в 2 от представените 15 проекта. След известно затишие идеята за издигане на обществен защитник се възражда през 1998 г. от Центъра за изследване на демокрацията, който излиза със Законопроекта за гражданския защитник и местните граждански посредници. Вече става въпрос не за конституционно регламентирана институция, а за въвеждането ѝ чрез закон. Три отделни проекти, предвиждащи създаването на подобна институция, биват внесени в 39-ото Народно събрание от Екатерина Михайлова (ОДС), Любен Корнезов (Коалиция за България) и Емил Кошлуков (НДСВ). За водеща по законопроекта е обявена Комисията по правата на човека и вероизповеданията, като той е приет на 8 май 2003 г. и влиза в сила на 1 януари 2004 г. Като причини за приемането му се открояват огромните мащаби на корупцията, бедността, ниските доходи, безработицата и невъзможността за ефективна работа на съдебната система що се отнася до защита правата на гражданите. В своя наръчник за Институцията Омбудсман в България от 2005 г. ЦИД прави следното обобщение: „Приемането на Закона за омбудсмана е отговор, макар и закъснял, на необходимостта от нов механизъм, който не дублира функциите на съществуващите в страната правозащитни, контролни и правоохранителни механизми, а може да действа паралелно с тях, да допълва тяхната дейност, да инициира пряко или индиректно тяхната намеса, а в определени случаи – и да бъде тяхна алтернатива.“
Какво представлява Националният омбудсман?

Институцията омбудсман на Република България функционира с цел опазване и гарантиране на гражданските свободи. Тя трябва в известен смисъл да регулира държавната администрация, да спомага за повече прозрачност и по-добра отчетност, но без директно да се меси в делата ѝ, а и да осигурява на гражданите механизъм, чрез който да поставят своите казуси на дневен ред, в случай, че се чувстват онеправдани. Основните принципи, заложени в действието на омбудсмана на Република България, са безпристрастност и независимост, утвърждаване на правовата държава и справедливостта, които обуславят високия авторитет на институцията, както и ефективността ѝ като стожер на правата и свободите, а оттам и на морала в българската държава.

Накратко, омбудсманът е независим конституционен орган, подчинен на Конституцията на Република България и на ратифицираните и влезли в сила международни договори, който експлицитно следи за спазването на правата на човека, разглежда жалби, а от юни 2012 г. действа и като Национален превантивен механизъм. Сред по-съществените характеристики на омбудсмана са избирането му от Народното събрание за петгодишен мандат с възможност за още едно преизбиране, да е български гражданин с висше образование и притежание на „високи морални качества“, да отговаря на условията за избор на народен представител и изискванията за съвместимост.

Институцията омбудсман на Република България не се ограничава само до личността на в момента заемащия поста Константин Пенчев – назначава се и заместник–омбудсман, а също така и администрация, организирана в отдели и дирекции, начело на която стои главен секретар, като омбудсманът назначава служителите в своята администрация. Дейността на омбудсмана и неговата администрация е публична, той има право на достъп до всички нужни източници на информация, свързани с разглежданите от него казуси, като обаче няма право да разпространява държавни, служебни, търговски или лични тайни. Институцията се финансира от държавния бюджет и от други публични източници.
Какво всъщност прави омбудсманът?

Една от основните функции на омбудсмана е да приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения на права и свободи, да назначава проверки по възникналите казуси и да отправя предложения и препоръки за възстановяването на нарушените права и свободи. Жалби към омбудсмана могат да бъдат подавани от физически лица без разлика на гражданство, пол, политическа принадлежност или религиозни убеждения, както и от представители на юридически лица, създадени в обществена полза, в чийто предмет на дейност е защитата на правата на човека. Жалбата може да бъде в устна или писмена форма, да се подаде лично, по телефона, по пощата, чрез имейл или факс, като в нея трябва задължително да фигурират личните данни и адресът на подателя, действието, дало повод за съответния сигнал и лицето или органът, срещу които е насочен. Подаването на жалби и сигнали към омбудсмана е напълно безплатно, но е важно да се знае, че той не разглежда анонимни сигнали или казуси, свързани с нарушения, извършени преди повече от 2 години, освен ако не прояви лична инициатива, но за това по-нататък. След като получи сигнала, омбудсманът се уверява в това, че казусът е актуален, не се отнася към работата на Народното събрание, президента, Конституционния съд, Висшия съдебен съвет и Сметната палата, осъществяването на правораздаване от съдебната власт – съд, прокуратура и следствие, когато има влязло в сила съдебно решение, акт на прокуратурата или следствието, или пък по съществото на висящи съдебни или досъдебни производства, частни взаимоотношения между граждани – например междусъседски или роднински конфликти и спорове, спорове между граждани и частни фирми, кооперации, банки и пр., защото те излизат извън правомощията му. Валидните жалби се записват в регистър, а задължение на омбудсмана е да предприеме проверка по тях или да назначи извършване на проверка от на член(ове) на своята администрация. Обикновено резултатите от проверката се пращат в писмен вид на лицето, сезирало омбудсмана, месец след нейното назначаване, но при по-сложните казуси срокът се удължава до 3 месеца. След това омбудсманът изготвя препоръки за възстановяването на изгубените права и свободи, но няма юридическо право да налага действия или санкции на органите или лицата нарушители.

Когато при омбудсмана попадне сигнал, свързан с някой от изброените случаи, излизащи извън правомощията му, той все пак може да поеме ролята на посредник между потърпевшия и органа/лицето, нарушаващи правата му. Омбудсманът предлага посредничеството си на двете страни в спор, като всяка от тях е свободна да приеме или откаже. В случай, че и двете страни се съгласят, омбудсманът е длъжен да води разговори и с двете страни, като няма право да споделя получената от едната страна информация на другата, освен при наличието на експлицитно съгласие. По време на срещите със засегнатите страни омбудсманът изслушва становищата им и предлага начини за преодоляване на различията и решаване на възникналия проблем. При успешното решаване на спора, той се вписва в регистъра с жалби.

Според Чл. 38(1) т.1 от Правилника за организацията и дейността на омбудсмана, той може да предприема действия по своя инициатива, когато констатира, че неговата намеса е необходима с оглед зачитането на правата и свободите. В подобни случаи се спазват правилата за разглеждане на жалби или сигнали с единствената разлика, че в случая омбудсманът сам определя срока на проверката и може да разглежда казуси, свързани с нарушения на повече от две години.

Отскоро на българския омбудсман бе поверено да действа като Национален превантивен механизъм – това ще рече, че той е длъжен да следи за случаи на изтезание и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание на лица, лишени от свобода, задържани или настанени на определени места вследствие на акт или със съгласието на държавен орган, които места те не могат да напуснат по собствена воля. Това му дава право да извършва проверки на съответните места, както и пълен достъп до тях без предварително предизвестие. Омбудсманът има право на лични срещи с лицата, лишени от свобода, като тези срещи са конфиденциални, също така може да назначава медицински прегледи, да изисква цялата информация, отнасяща се до тези лица, да провежда разговори със служителите на съответните учреждения за задържане, да изисква информация, свързана с условията в тях. Всички служители на съответните заведения за задържане са длъжни да изпълняват изискванията на омбудсмана, в противен случай подлежат на санкции, регламентирани от Закона за омбудсмана. След протичането на проверка в местата за задържане, омбудсманът във функцията си на Национален превантивен механизъм изготвя доклад с предписания, който подава на съответните компетентни органи, които в едномесечен срок са длъжни да го уведомят за предприетите действия по изпълнение на препоръките. Дейността на омбудсмана като НПМ се извършва в съответствие с подписаните от България международни договори и конвенции, свързани с правата на човека, както и с програмите на Организацията на обединените нации за развитие и защита на човешките права.
Кой ще бъде омбудсман в следващите 5 години?

Това ще решат депутатите днес. Кандидатите за позицията са двама: в левия ъгъл е номинираната от БСП Мая Манолова, а в десния ъгъл – настоящият омбудсман Константин Пенчев, чиято кандидатура бе издигната от Реформаторския блок. Изходът от двубоя ще се реши чрез тайно гласуване, което ще е отворено в продължение на целия ден. И макар че редица издания излязоха с почти сигурни прогнози и оценки за крайния резултат, ние ще запазим коментара си за след самото гласуване. Очаквайте го.

Автор: Грета Цекова

Join the Conversation