Политическият ритъм на регето! (Алтернативни политически идеологии)

Идеологии в Африка

Политическият ритъм на регето

След като проявихте голям интерес към новото социално явление EduPunk, сега ще ви предложим още една “екзотична” тема за алтернативни политически идеологии. Надяваме се да ви запалим поне малко…

За да се насладите по-пълноценно на предстоящите мисли, може да си пуснете една любима песен на Bob Marley – “One love” и да се отправите към остров Ямайка!

Raztefarianstvo-africa

Предстои да се впуснем в исторически паралели между Ямайка и Франция, докато регето на Боб Марли ни унася и четем лириката на френския поет Леополд Седар Сенгор. А всичко това ще ни срещне с една нова култура и нова идеология – растафарианството и негритюда.

„ Кой без нас, кажете, ще раздвижи този свят,
премазан от машини и оръдия,
кой  кажете, ще разбуди с вик на радост мъртви
и сираци за зората,
кой кажете, ще възвърне паметта и вярата в живота
на човека със изкормени надежди”
Леополд  Седар Сенгор – „ Молитва към масите”

Négritude е френска дума, означаваща “чернота”. Това е литературно движение, прераснало в идеология, която е създадена и развита от африкански интелектуалци, живеещи във Франция – Леополд Седар Сенгор, Айме Фернанд Давид Цезар и Леон Дамас. И тримата са жители на френски колонии, живеещи на територията на метрополията в младите си години, високо образовани, будни и активни общественици, поставят началото на новата идеология през 1930 година. През 1931 и 1932  година издават списанието La Revue Du Monde Noir на английски и френски език, където поместват статии и коментари на африкански и карибски интелектуалци.

За Сенгор негритюда е общата сума на
ценностите на африканските цивилизации
.

Всъщност като идеология той е основан на африканската философия, пропит с духа и виталността на Черния континент, пренасяща бита и културата на африканските народи. Той е ковчежникът на богатството на Африка – духовно, историческо, цивилизационно, природно. Богатство, което заради „величието на Запада”, бе потъпкано заедно с всичките си рожби…

Създателите на тази черна идеология считат, че тя е инструментът, чрез който те могат да се противопоставят на западния, респективно френския колониализъм.  Те оспорват манипулативната концепция на белите, че Африка е западнал земен кът, през който цивилизацията не е успяла да достигне. Те се противопоставят на конформистката политика, че всички африкански жители са еднакви и са представители на нисша раса. Напротив, бащите на негритюда защитават уникалността на всеки африкански род, прокламирайки неподправената, истинска и уникална личност на черния човек, защитавайки тезата за равнопоставеност на всеки отделен индивид.

За разлика от западните философии и идеологии, които са вътрешно разкъсвани от противоречия и разделения, африканската философия се основава на единство, баланс и консенсус.

Тази идеология почива върху достиженията на африканските цивилизации, уповава се на древната си история – люлката на човешката цивилизация, прекланя се пред извисения над материалното дух на африканеца, неговата хармония с природата  и носталгия по дивата красота на континента. Освен тези интелектуалци, френския философ Жан Пол Сартр анализира негритюда в своето есе „Черният Орфей” – той го окачествява като „анти-расистки расизъм”, чиято крайна цел е да направи расовото единство възможно.

Тези идеи на негритюда вдъхновяват множество борци за защита на африканската същност и равноправието ѝ сред останалите. Можем да открием фундаменти на неговите послания в битките на всеки застъпник за расово единство и елиминиране на расизма. Той е основен инструмент при извоюване равноправието на афроамериканците, активистите за премахване на сегрегацията в САЩ, апартейда в ЮАР и въобще той е оръжието на всеки африканец да покаже силата на своя произход и значимостта на своята личност.

Можем да открием фундаментални послания в битките на всеки застъпник за расово единство и елиминиране на расизма. Идеите са основен инструмент при извоюване равноправието на афроамериканците, активистите за премахване на сегрегацията в САЩ, апартейда в ЮАР и въобще той е оръжието на всеки африканец да покаже силата на своя произход и значимостта на своята личност. Тази идеология бива предавана от поколение на поколение, защото проповядва гордост от принадлежността към Африка, тя цели да вдъхне на всяка личност куража да се опълчи срещу нейното незачитане. Реално тази идеология съпътства всеки африканец през целия му живот без значение от локацията му, тя прониква в съзнанието му несъзнателно дори. Връщайки се назад в годините, в който от западните пристанища на Африка потеглят тежки кораби пълни с роби – откъснати от своя дом и орисани да се превърнат в „живи вещи” на Новия свят. Продавани по пазарите на „цивилизования свят”, африканците поемат своята тежка орис да бъдат окачествявани като хора „втора ръка” и започват своя тих бунт…

Във всяка една точка от света Африканецът се е противопоставял на колонизаторите си, които го експлоатират и третират като инструмент, без право на живот. Но за това противопоставяне му трябвало искра, която да му вдъхне увереност. Негритюдът се оказва нужният вдъхновител, чийто послания били провъзгласявани от големите лидери,  за да се може промяната да се осъществи.

Идеологическите послания се предават по различен начин – пропаганда, литература, сбирки на съмишленици и още. Посланията на негритюда са специални, заради конюнктурата, в която се развива идеологията основните канали са поезията на френските колонизирани африканци, а по-късно бунтът на негритюда става част от една нова култура на ХХ век – растафариантството.

За това социално явление все още е трудно да се определи дали е просто култура, религия, начин на живот или изцяло нова идеология. Корените на това явление са панафриканската философия, въпреки че африкански диаспори в САЩ, островите в Карибския басейн и африкански общности в Европа, добавят по нещо от себе си за развитието на раста движението, за да видим в днешния му вид.

Днес е сигурно, че най-голямо разпространение на растафарианските възгледи има в Ямайка – там са първите опити за утвърждаването на този нов социален феномен. Друга неоспорима истина за него е, че най-мащабна популярност придобива чрез песните и посланията на Боб Марли, който се превръща в икона за растафарианството.
Идейните послания на тази култура се коренят в библейски текстове( предимно юдаизъм), особено значение има Холи Пиби – „ Библията на черния човек”, компилирана от Робърт Атли, фокусът попада и върху историята на Етиопия.

Първоначално възниква в Ямайка като идейно течение, което е за „завръщането в Африка” и за негов основоположник се счита Маркъс Мосая Гарви, като самото течение носи първоначално името на своя създател. Като фигура Маркъс Гарви е общественик, борец за правата на негрите и тяхното равенственство, настроен против политиката на метрополията Великобритания. Гаври пътува доста в САЩ, Коста Рика, Великобритания и се среща с африканската интелигенция по тези места. За да развие теорията за значимостта от исторически и религиозен аспект на черната диаспора, за Гарви важни се оказват срещите и трудовете на Букър Вашингтон – „Освобождаване от робството”, „Освобождаването на Етиопия-  изследване за освобождението на расата” – Кейсли Хейфорд, „В земята на фараоните” на Дусе Мохамед Али и особено място заемат посланията на мисионера Сиера Леоне Едуард Уилмът Блайдън за еманципация на чернокожите.

След като натрупва знания за африканската култура, бит, духовност и история, завърнал се отново в Ямайка през 1914 година Гарви създава Съюз за запазване и подобряване на състоянието на негрите и Лигата на африканските общности, която се бори за по-добра университетска образователна система за чернокожите. През 1916 година Гарви предприема поредното си пътуване в САЩ, където обикаля множество щати разнасяйки своята идея за равенство на негрите и за завръщането им в родните земи. Същата година консолидирайки около себе си солиден кръг от привърженици и симпатизанти Гарви основава политически клуб – Всемирна асоциация за негърско развитие. От трибуната на този политически клуб Маркъс дава своя отговор на проблема с расизма и неравенството – чернокожите да се върнат обратно в Африка, където са техните корени.

От всички африкански държави Гарви се фокусира върху Етиопия, категоризирайки я като свещено и сакрално място, „земя на дедите ни”, „люлка на цивилизацията”. Раста движението набира скорост по време на стачките в захарните плантации в Уестморленд, когато четирима чернокожи са убити. По това време част от ямайците виждат в растафарианството начин да пренебрегнат социалните разделения, да превъзмогнат неравноправието си и да отправят поглед към идните добри дни. Омаяни от вярата за любов между хората, пленени от равенството в социума, което пропагандира растафарианството, мечтите, които изгражда за завръщане по родните земи, кара множество хора да приемат неговия светоглед. Растафарианството се превръща във важна част от живота на ямайците –  въвежда ориентири за света, дава нови хоризонти на мирогледа, отговаря на въпросите, които тегнат над чернокожите и успява да задоволи нуждата им да принадлежат към нещо.

Ако тук намесим пирамидата на Маслоу, в която особено важно място заема категорията принадлежост, ще  установим, че растафарианството изиграва ролята на социализатор и консолидатор в ямайското общество през 30-те години на ХХ век. Гарви заемайки пасажи от Холи Пиби и коптската Библия дава чисто религиозна обосновка на растафарианството и на това, защото да се връщат чернокожите в Африка. Използвайки извадки от светото писание за Гарви е много по-лесно да мобилизира и социализира кръга на средно образованите и необразованите ямайци, тъй като от край време религиозно наслоените притчи и пророчества са по-лесно асимилирани от тези прослойки.  В една такава реч Гарви дава обосновка и защо Етипоия е избраната за раста последователя страна.

„Ние, негрите, вярваме в Бога на Етиопия, вечния Бог- Богът на боговете, Богът на Светия дух, Богът на всички времена! Това е Богът, в който вярваме, но трябва да благословим през очите на Етиопия. Благословената земя… Погледнете към Африка там ще бъде коронован черен цар; той ще бъде Спасителят”(White 2010:474)

Обожествяването на етиопския държавник

1930 година в Етиопия е коронован Рас Тафари Маконен за император на страната, избиращ символично своята титла Хайле Селасие ( Силата на Светата Троица). В това събитие ямайските последователи на Маркъс Гарви виждат знамението за „черния цар” и още повече се пленяват от идеята за обратното завръщане в Африка. Важно е да се отбележи, че за повечето ямайци Африка се асоциира изцяло с Етиопия, като за това роля изиграва основата през 1784 година Етиопска баптиска църква от проповедникът Джордж Лиел  .

Рас Тафари Маконен е смятан за пряк наследник на библейския цар Соломон и Савската царица – Макеба. Именно той е  наместникът на бог Джа (Яхова)  на земята. Той дава името на зароденото в Ямайка течение растафарианството ( рас– принц, Тафари– кръщелното му име), което след неговото знаменателно короноване набира още повече привърженици. Бъдещият император на Етиопия израства в паралелен свят на западноевропейски рационализъм и мистиката на африканската култура и философия. Той бил закърмен с възприятието, че е богоизбран и има важна задача да възкреси силата на Етиопия и могъществото на черната раса.

В растафарианската култура  Хайле Селасие е пратеник на Джа, божествената фигура, която просветлява хората и ги ръководи към прогреса. Неговото значение за растафарианците може да се илюстрира като сравним фигурата на Селасие с тази на Исус Христос в християнството. Тази корелация между двете фигури не е просто случайно съвпадение, а търсен ефект.

Негритюд и растафариаство – допирни точки

Негритюда като призната идеология и растафарианството като все още неясно категоризирано явление – има ли връзка между тях или те са атиподи ? Идеология и религия  или идеология и нейно продължение?

Растафарианството прокламира за любов, мир и разбирателство. Изцяло насочено е към чернокожите жители на САЩ и Ямайка, въпреки че 60-те, 70-те години на ХХ век има привърженици от множество етноси и раси. То почива върху юдаизма и идеята на Гарви за завръщане на чернокожите в Африка. Растафарианството се обявява против колонизаторските политики, експлоатирането на хората, робството и неравенството в социума. Ако придадем на негритюда типичното за постмодернистиките идеологии осъждане на западния материализъм и култ към вещоманството, произтичащо от противопоставянето на европейската материалистическа култура и ценностна система срещу африканската духовност и близост до природата. Растафарианството строго осъжда западния манталитет и начин на живот – натрупване на материални блага, за сметка на убиване на човешкия дух и същност. Те се доближават до европейските аскети, които се учат да живеят само с най-необходимото и го взимат от природата. Растаманите са против това човек да става роб на вещите и парите, те считат че тялото и всичко материално е посредствено, издигат душата в култ.

The body just a vehicle
transporting the soul,
It’s what’s inside the people
is beauty to behold”
Damian Marley – “It’s was written”

“Clean and pure meditation without a doubt
Don’t mek dem tek yuh Who dem took out
Jah will be waitin there we are sure, Jah will be waitin there!
In this world of calamity, dirty looks and grudges and jealousy
And police weh abuse dem authority, media clowns we nuh know bout variety
Single parents weh need some charity
Yutes weh need some love and prosperity
Inside a broken dreams and tragedy”
Damian Marley “Road to Zion”

Въпреки,че има различия в този протест против материалното и във въздигането в култ на африканската душевност при двете измерения негритюд и растафарианство, можем да говорим за единство. И двете явление се противопоставят на западния колониализъм, приемат мирните средства за единствените инструменти за освобождаване, защитават единството и равнопоставеността на всеки индивид, отричайки твърдо расовите различия като критерий за оценка на човек.

Отличително и за негритюда, и за растафарианството е, че са насочени към угнетените чернокожи, чиито живот бива насилствено променен от политико-икономическите интереси на Западния свят, наричан от растафарианците Вавилон (библейска препратка). И двата социални феномена целят да възвърнат самочувствието на африканските диаспори, като засвидетелстват тяхната уникалност, исторически богатства и културна мощ.

“Buffalo Soldier, Dreadlock Rasta
There was a Buffalo Soldier
In the heart of America
Stolen from Africa, brought to America
Fighting on arrival, fighting for survival
If you know your history
Then you would know where you coming from
Then you wouldn’t have to ask me
Who the heck do I think I am”
Bob Marley – “Buffalo Soldier”

“We’re the survivors, yes: the Black survivors!
I tell you what: some people got everything;
Some people got nothing;
Some people got hopes and dreams;
Some people got ways and means.
We’re the survivors
In this age of technological inhumanity (Black survival),
Scientific atrocity (survivors),
Atomic misphilosophy (Black survival),
Nuclear misenergy (survivors):
It’s a world that forces lifelong insecurity (Black survival)”
Bob Marley – “Survival”

Това, което със сигурност различава негритюда и растафарианството, са религиозните аспекти на последното. Както уточнихме растаманите вярват в Джа, считат етиопският император Рас Тафари Маконен за наместник на всемогъщия Джа – за Хайле Селасие – те го боготворят,защото е надарен с трансцедентни сили и за тях символизира силата на вяра им.  Растафарианството задава специфични изисквания в чисто битов аспект, които те определят като добър вярващ, типично за религиозните вярвания– сплитането на косата на дредлокс, липсата на всякаква външна интервенция върху тялото (предимно медицинска помощ – растите приемат това като протест срещу Запада), определеното меню, пушенето на опиати, като стимуланти за докосване до бог.

Растафарианските възгледи стават световноизвестни с творчеството на Боб Марли и част от синовете му – Деймиан, Стефан и Каймани Марли.  Боб Марли остава иконата на реге музиката, която черпи своята лирика от растафарианската култура. От посочените по-горе прилики между негритюда и растафарианството и дадените цитати от песни, можем да заключим, че регето е начин възгледите на африканската култура да добият широка популярност. Както стиховете на Сенгор, така и регето на Марли се превръщат в носители на идеологическото послание на Африка и нейното наследство.

Ако трябва да говорим за политически отражения на растафарианството, то можем да твърдим, че чрез реге музиката се въплъщава мирното бунтуване срещу статуквото, наложено от Западните либерални демокрации. За множество чернокожи младежи през 60-те и 70-те години регето е начинът да се опълчат на „системата” и да я отрекат. Небезизвестен е фактът, че именно ямайското растафарианство и реге дава тласък на хип-хоп културата, развила се в гетата на Бруклин и Чикаго пак в същите време рамки. Имена като 2pac, Notorious B.I.G., N.W.A, Public Enemy са лидерите на младите чернокожи срещу сегрегацията в САЩ и расизма въобще по целия свят. В приведените по-горе цитати се вижда ясната позиция на певците срещу обществено-политическата конюнктура и разбира се, с тях не се изчерпва тази бунтарска лирика.

Не е ли музиката мирния протест на
младежите от втората половина на ХХ век?

Не стимулира ли именно тя определено политическо и обществено поведение? Можем ли да твърдим, че реге музиката инструменталния вариант на изразяване на постулатите на негритюда?

ХХ век промени много от обичайните неща в човешкия живот. Защо да не твърдим, че той замени лидерите, инспириращи младите за борба и промяна? Днес сякаш речите на Мартин Лутер Кинт и стиховете на Леополд Седар Сенгор са избледнели, но музиката на 2pac и Боб Марли още пали духа на младите. А нали младите носят промяната? Не е ли младостта тази, която прави борбата с вятърни мелници мисия възможна? Светът се променя всеки ден и ако днес децата на ХХІ век се активизират в социалните мрежи, то децата на ХХ век се палеха от музика – тя беше изразителят на техните възгледи, тя ги социализираше и мобилизираше да действат. Мисля, че не е абсурдно да кажем, че реге музиката въплъти идеите на негритюда и да, има връзка между негритюда, растафарианството и регето!

Let them all pass all their dirty remarks (One Love!);
There is one question I’d really love to ask (One Heart!):
Is there a place for the hopeless sinner,
Who has hurt all mankind just to save his own beliefs?

One Love! What about the one heart? One Heart!
What about – people? Let’s get together and feel all right
As it was in the beginning (One Love!);
So shall it be in the end (One Heart!),
All right!
Give thanks and praise to the Lord and I will feel all right;
Let’s get together and feel all right.
One more thing!

Let’s get together to fight this Holy Armagiddyon (One Love!),
So when the Man comes there will be no, no doom (One Song!).
Have pity on those whose chances grows t’inner;
There ain’t no hiding place from the Father of Creation.

Sayin’: One Love! What about the One Heart? (One Heart!)
What about the – ? Let’s get together and feel all right.
Bob Marley “One love”

Още от рубриката ни SMARTiГлас: http://bit.ly/16n62kq

smarti-glas

Join the Conversation