Референдум тук, референдум там– колко референдума са нужни, за да излезем от казана?

Защо е важно да има референдум

Изминаха повече от два месеца, откакто шоуменът Слави Трифонов започна да събира подписи за провеждане на национален референдум. До момента има събрани над 250 000 (270 хил. по последни данни на Слави Трифонов) подписа.

Нарочно не го наричам „референдумът на Слави”, както е известен в публичното пространство. Предпочитам по-общото определение – национален. Като цяло смятам, че ако въпросите, които са заложени в една такава подписка, касаят целия народ, а не само лицето или лицата, които го организират, то референдумът би следвало да бъде национален.

Може би още тук е разковничето в обособяването на лагери (характерна черта за българското общество е т.нар. „контра” – контрапротестиращи, контрапротести, контра…) – „за” или „против” референдума. В това няма лошо, защото по този начин само и единствено се провокира един обществен дебат по въпроса, който така или иначе е наложителен. Но когато си против организирането на референдум, защото не харесваш човека, който го организира, а не идеята за референдум като цяло или пък включените въпроси, тогава аргументите против по един или друг начин се изпразват от смисъл.
Разбира се, че веднага ще последва примерът за референдума, който организира собственикът на верига аптеки Веселин Марешки, но всеки здравомислещ гражданин разбира, че това е един поръчков референдум, който целенасочено копира някои от въпросите на другия. А останалите въпроси целят засилването на монополизма в България.
Затова и в началото споменах за референдум, който с всичките си точки засяга съдбата на цялата държава, а и на всеки българин поотделно. Несъмнено въпросите, които са включени от инициативния комитет, оглавен от Слави Трифонов, имат отношение към цялото общество като такова. Друг е моментът за техния характер, осъществимост, последици.
Може би основният проблем обаче, с който се сблъсква референдумът, е липсата на почва и култура в България за подобно нещо. Екипът на шоуто си беше изградил добра стратегия, тествайки броят на своите поддръжници с два концерта през миналата година. Да, концертът на стадион „Васил Левски” събра близо 70 000 души, но това в никакъв случай не означава, че всички те биха подкрепили референдум, организиран от същите хора.

Много от българските граждани в действителност не искат референдум и не виждат смисъл в референдумите. Други пък дори не знаят какво е това „чудо” и за какво служи то. Участвал съм в събирането на подписи за референдум. Работата на терен е трудна, но те научава на много неща.

Едното от тях е тъкмо това – че в България е необходимо постепенното налагане на активно гражданско самосъзнание и разбиране за това защо ни е нужна пряка демокрация, тъй като референдумът е атрибут на пряката демокрация.

А в нашата родина досега е позната само представителната. Това са две различни форми на демокрация. И ако си представител на интереса на 70 000 души в сферата на музиката, то това не означава, че можеш да станеш техен пряк проводник на политически възгледи.
Единствената грешка, която може би допускат организаторите на референдума, е да подтикват непрекъснато към утвърждаването на въпросите, а не толкова за самия референдум, което всъщност е по-важното. Аргументите, които изтъкват в подкрепа на това също не са особено силни. Повечето от тях са, че мажоритарна система, малък брой на депутати в парламента, задължително гласуване, гласуване по електронен път и т.н. са все неща, които се прилагат в други държави, което означава, че и тук може. Да, ама не, както се казва.

Това, че един или друг политически модел е приложим в съответната държава не означава, че и тук може да просъществува.

Нещо повече – всяка страна се отличава с особена и определена за себе си политическа конюнктура, която се е развила исторически до това ниво, вследствие на едни или други фактори.
Вследствие на характера на обществото, например, на историческата съдба на държавата, на географското ѝ положение, на политическата ѝ култура или пък на силно/слабо гражданско общество. Защото, ако мажоритарната система работи в Англия, то също така трябва да се каже и че мажоритарните системи функционират добре в хомогенни общества (според изследване на политолога Аренд Лийпхарт), каквото е англосаксонското, в общества без съществени кливиджи (дълбоки обществени конфликти, разломи). А България е наситена с такива кливиджи, и то не отсега.

Защо е важно да има референдум
Пряката демокрация и провеждането на референдум

Ето защо и мажоритарната система, и всички други елементи на референдума трябва да бъдат въведени поетапно, ако разбира се имат широка обществена подкрепа.
Освен това, самото провеждане на референдума би имало по-голяма стойност, отколкото гласуването с „да” впоследствие. Не защото въпросите не засягат т.нар. смяна на политическата система. Напротив. Но защото нещата трябва да се случват стъпка по стъпка, без да се пропускат стъпки и ако има такъв референдум, то въпросите би следвало да се дебатират публично и едва тогава да има сблъсък и убеждаване на тези. Това е основен пропуск при всеки един опит за референдум. Защото се получава така, че когато се подписват в подписката си, мислят, че на практика утвърждават въпросите. Така беше и с последния референдум, организиран от президента на Републиката.

Хората не осъзнават, че подписването за реализирането на референдум и евентуалното му осъществяване и гласуване на него са различни процеси. Ако аз подкрепям самото начинание за иницииране на референдум, не е задължително да подкрепям нито един от предложените въпроси.
Хубавото е, че инициативният комитет си дава сметка за предизвикателствата, пред които е изправен. Много пъти е коментиран и страхът на хората да си предоставят личните данни, и спънките с това, че имена, ЕГН-та и пр. данни, трябва освен всичко друго да се качат и на електронен носител. Всичко това отнема време и човешки ресурс. Но е важно да се отбележи, че се работи с доброволци и всеки, който поиска, може да стане такъв. Т.е. дадено е поле за активизиране, развитие и доказване на едно гражданско общество. И дори това е може би най-ползотворното в случая – не толкова въпросите, които в действителност засягат промяна в политическата система, а по-скоро самото произвеждане на референдум. Защото това всъщност е първата стъпка от постепенното изграждане на такава култура и манталитет у българина, за които стана дума по-горе. Тъкмо затова е толкова ценен този референдум.
Политическата върхушка обаче също разбира зараждането на един такъв процес и затова се опитва да го пресече още в зародиш.

Ами някой да е прочел някъде какво точно се случва с референдума?

Не, защото цялата медийна машина е впрегната в мълчание. Страх ги е, защото политико-олигархичната власт няма изгода от едно развито гражданско общество, което може да му бъде коректив. Уплашила се е, че след година-две броят ѝ в парламента може да бъде намален. Поради тези причини единствените, които получават информация, са аудиторията на шоуто. И това е поредното, но може би най-трудно препятствие, пред реализирането на този референдум.
250 000 подписа за два месеца са твърде малко. Навярно всеки, ангажиран с какъвто и да е референдум, осъзнава, че трябват да се съберат най-малко двойно повече, за да не може администрацията, която е придатък на политическата класа, да ореже чрез различни прийоми повечето подписи. Затова пропагандирането на този референдум е от все по-голямо значение, особено когато се приближава към края на срока за събиране на подписи. Жалко е, че стотици хора са ангажирани с организацията и работата по референдума, а тези, които биха се подписали, дори не си правят този труд поради абсурдната вяра, че техният подпис не е от толкова голямо значение и ще се съберат необходимите подписи и без тях. Само че това е дълбоко заблуждение, присъщо за хора, които имат склонност да оправдават пасивността си.
Добре правят Слави Трифонов и екипът му, като обикалят различни университети из страната и се опитват да катализират активността на студентите. Казвам добре, защото въпросите наистина са много важни за политическата система като цяло и най-вероятно ще касаят и промени в Конституцията. Може би по този начин търсят и някаква символика със студентските протести и окупации, както я потърсиха и в датата 10 ноември, когато стартира подписката. И в това няма нищо лошо, разбира се, стига да не залитат към една или друга партийна окраска от политическото пространство.

Eдин референдум, както казах в началото, трябва да бъде национален. И той не бива да бъде присвояван.
Тук е моментът да напомня притчата за казана на българите в ада. Когато някой се опитвал да излезе от него, отгоре стоял един българин и го натискал надолу, а другите отдолу го дърпали. Референдумът не е нещо, което ще навреди. От него може само да спечелим. Няма нужда да го оплюваме или дискредитираме. И ако някой не желае да се подпише, то нека поне не пречи на тези, които искат да спомогнат за узряването, развитието и съграждането на гражданството.

Автор: Румен Митев

Join the Conversation