Регионите в България – какво, как и защо ?

Как е разделена България

Област, регион, община – често използваме тези понятия, но какво всъщност означават те? В следващите редове ще стане въпрос за регионализацията и регионализма в границите на суверенната държава, както и за перспективите пред България в това отношение. Общото при всички региони в една държава е, че представляват средно ниво между местната и централната власт. Различията в отделните европейски държави например в това отношение обаче са немалко.

Какво е регионализация?

В доклад на Съвета на Европа по темата се срещат следните типове региони: регионализация без създаване на регионално ниво; регионална децентрализация и политическа регионализация (институционален регионализъм), като неизбежно в темата се намесва и федерализмът, за който ще стане дума по-късно. Значенията на някои от използваните понятия можете да си припомните в Речника ни за местната власт.

Първият тип регионализация е свързан по-скоро с деконцентрация на правомощия, отколкото с децентрализация. Тоест – държавата обособява региони, които не представляват автономни политически общности, а служат за прилагане на правителствената политика по места. Това все пак е обща класификация и е повече описателна, отколкото изчерпателна.

При регионалната децентрализация вече се наблюдава известна автономия във взимането на решения на регионално ниво. Добър пример за този тип е Франция. Административно-териториалното устройство там е сложно, но най-общо казано, страната се дели на региони, които от своя страна се съставят от департаменти -> окръзи -> кантони -> общини. Всеки регион се управлява от регионален съвет, избиран с преки избори, и се разпорежда със собствен бюджет.

Политическата регионализация се свързва с ясно обособени политически общности на регионално ниво, чиито органи притежават голяма автономия. Обикновено културните или някакъв друг тип различия обуславят появата на тези региони. Пример за това е Испания със своите 17 автономни области. В подобни случаи може да се стигне дотам, че суверенитетът на държавата да е заплашен от сепаратизъм (отделяне на автономна общност от държавата), като сепаратистки тенденции се наблюдават както в Испания, така и в Италия, Великобритания.

Федерализмът се отнася до формата на държавно управление. Съществуват унитарни и федерални държави. Федерациите са съставени от федерални единици, всяка от които разполага със свое правителство и представителство на национално ниво, а унитарните държави са с централизирано правителство. Целта на федерализма е да се институционализират и интегрират различията в отделните области. Примери за това са Германия (лендери), Швейцария (кантони), САЩ (щати). Тук идва въпросът какво е общото между регионализма и федерализма. Реално това са две различни понятия, различни процеси, които обаче не са взаимоизключващи се. В повечето случаи федерализмът е симетричен, всички региони са равни в правомощията си, балансът е налице, докато при регионализма може да се наблюдава асиметрия или диспропорционалност.

Принципите на регионализацията

В проекта на Европейска харта за регионално самоуправление, изготвен от Съвета на Европа, се изтъкват общите принципи на регионално самоуправление в европейските държави, които обаче засега са само от пожелателен характер. Основните принципи са: създаване на регионално самоуправление, собствени правомощия, собствени ресурси, регионални органи, регионална администрация, участие в държавни, европейски и международни дела. Основният принцип, върху който проектът за тази харта стъпва, е принципът на субсидиарността – когато една по-малка общност може да извърши нещо сама, то тя трябва да го направи, а не да прехвърля отговорността на по-горни инстанции.

Регионите в България

Сега идва и най-важният (за нас) въпрос – как стоят нещата с регионализацията в България?

Ако трябва да намерим мястото ѝ в горната класификация, то тя би се позиционирала като пример за първия тип – регионализация без създаване на регионално ниво.

Според Закона за регионално развитие България е разделена на три нива райони на базата на Класификацията на териториалните единици за статистически цели в България (NUTS).

Първото ниво (NUTS 1) се образува от район “Северна и Югоизточна България”, включващ Северозападния район, Северния централен район, Североизточния район и Югоизточния район; и район “Югозападна и Южна централна България”, включващ Югозападния район и Южния централен район.

Второто ниво (NUTS 2), онагледено на картата: (източник – geoalex.com)

 

Как е разделена България
Второ ниво райони

 

Районите от трето ниво (NUTS 3) обхващат 28-те области. Районите на трите нива са териториална основа за провеждане на държавната политика за регионално развитие. Районите от второ ниво се наричат още райони за планиране и са обект на стратегически планови интервенции, насочени към постигане на балансирано и устойчиво развитие и преодоляване на социално-икономическите и териториални неравенства. За районите от това ниво се разработват регионални планове за развитие, които в най-общи линии съдържат анализ на състоянието на съответния район и потенциала му за развитие; цели и приоритети; обща оценка за необходимите ресурси за реализация на плана; индикатори за наблюдението, оценката и актуализацията на плана.

 Тези регионални планове се изготвят с основна цел устойчив растеж, като според тях се насочват европейски, национални и частни финанси (в определени размери) към всеки отделен район. В новия програмен период на ЕС (2014-2020) може да се кандидатства за европейско финансиране с проекти по следните оперативни програми:

“Инициатива за малки и средни предприятия”

“Иновации и конкурентоспособност”

“Транспорт и транспортна инфраструктура”

“Околна среда”

“Региони в растеж”

“Развитие на човешките ресурси”

“Наука и образование за интелигентен растеж”

“Добро управление”

eufunds.bg

 

Що се отнася до районите от трето ниво, а именно областите, областният управител е този, който прилага държавната политика на това ниво. В този смисъл областният съвет е деконцентриран, а не децентрализиран орган, което означава, че в България политиката за регионално развитие се формира най-вече на централно ниво. Това съвсем естествено води до съмнения в цялостния демократичен процес и до въпроса какво би било, ако регионалното самоуправление бъде въведено. По време на Търновската конституция е съществувало окръжно самоуправление, така че широко застъпеният аргумент, че традициите оправдават сегашия централизиран модел, не е особено релевантен. Въпросът е дали наистина регионалното самоуправление би помогнало за развитието на демокрацията в конкретния български случай, или би влошило ситуацията – всичко зависи от човешкия ресурс.

Регионалното самоуправление е предизвикателство, от което лицата на политическото статукво бягат – много по-лесно и удобно за тях е всички публични ресурси да бъдат управлявани на централно ниво. Въпросът е къде е гражданинът в този случай, кое е по-добре за него? Според вече споменатия принцип на субсидиарността най-добрата политика е тази, която е на възможно най-ниско ниво – независимо дали регионално или местно. Това, което е сигурно, е, че темата трябва да бъде поставена на дневен ред. Ако си представим една регионализирана България, ситуацията би изглеждала поне няколко идеи по-различно. Твърде вероятно е всеки отделен човек да се чувства по-близо до политическите процеси, оттам и по-ангажиран с тях, а на всички ни е ясно, че демокрацията без гражданска активност е фасада.

Много по-ефективно би било, ако всеки регион се ангажира в отделен демократичен процес, който да диктува дневния икономически и социален ред за конкретната общност, която съставя региона. В сегашния случай основният играч в регионалното развитие е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което спуска централизирани решения и ресурси; отделният гражданин се чувства безсилен пред това, че на централно ниво се решава какъв път ще поемат регионалните общности. Регионалните проблеми трябва да се решават с политическа воля на място, а сегашният модел в България не позволява това, което допълнително изражда демокрацията у нас.

Автор: Бианка Богоевска

Join the Conversation