Warning: ksort() expects parameter 1 to be array, object given in /home/acefndco/public_html/smartigraphs.com/wp-content/plugins/buddypress/bp-core/bp-core-template-loader.php on line 214

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/acefndco/public_html/smartigraphs.com/wp-content/plugins/buddypress/bp-core/bp-core-template-loader.php:214) in /home/acefndco/public_html/smartigraphs.com/wp-content/themes/goodnews/lib/functions.php on line 377
За мрежите, публиката и лайковете! – Инфографики за политика и общество

За мрежите, публиката и лайковете!

Фейсбук и политиката

Социалните мрежи като пространство, в което ние, гражданите, да можем да водим диалог с избраните от нас представители (местни, народни) – възможен и конструктивен диалог ли е това?

Относно публичната сфера в миналото, Laurier & Philo казват следното: “гражданският живот и рационалните разговори съществуват в кафенетата съвместно с лъжата, престъплението, скучните монолози и лошото кафе“, или ако трябва да използваме подръчните днес средства, е редно цитатът да прозвучи така: „гражданският живот и рационалните разговори се борят за съществуване в социалните мрежи сред глупостта, селфитата, евтините реклами и лошата граматика.“

            Социалната мрежа най-общо обединява в себе си редица групи от хора със сходни ценности и нагласи, били те носители на общи възгледи за цялостното състояние на обществото, почитатели на даден стил музика, суетни госпожици, млади, ентусиазирани предприемачи, гербери, лумпени, тролове, червени боклуци или върли фенове на Цеца (няма значение коя Цеца).

Всички тези силно различаващи се хора взаимодействат помежду си, виждат едни и същи постове и реклами, скролват покрай едни и същи лица на Фейсбук стената си и дават мнението си по едни и същи популярни въпроси.

Колкото и да не ни се иска, факт е, че социалната мрежа Фейсбук се е пропила в костите на нас, потребителите, и не минава и ден без да кажем „абе, знаеш ли какво видях във фейса…“ Заразата бавно се разпространява, докато не заеме всеки аспект от живота ни, там качваме снимки на себе си, на любимия човек, на новите сандалки от мола, на някакви рандъм неща, които са ни разсмели, докато неусетно той не замени живата комуникация, а лайковете не се превърнат в истински значима социална валута. И това много ясно се вижда от странични наблюдатели.

Това е и причината в последно време политическото говорене до голяма степен да се измества към мрежата – там е по-достъпно, по-близко до потребителя, нефилтрирано, не е минало през машината за манипулации, наречена масмедии, т.е. манипулирано е само от публикуващия. И наистина, какво по-хубаво за един лидер от това да е непосредствено близо до хората, които управлява? (Защото, все пак, всичко това достига не само неговите симпатизанти, но и тези, които му опонират и недоволстват от него. Sharing is caring, дет‘ се казва.)

Разбираем е стремежът на политически актьори, организации, партии, лидери да са по-близо до хората, да наливат значителни суми във фейсбук реклама, да съставят по няколко профила на всяка от местните структури, за да достигнат до повече потребители, дори такива, които не проявяват особен интерес към политиката. За да е възможно осъществяването на този стремеж, уви, виждаме все повече опити на политиците да се докажат като „хора от народа“, все по-често ставаме свидетели на сцени от домашния уют или с официалния анцуг, които съответно стават обект на масови подигравки и пародии. Дори по-тъжното е, обаче, че на съвременното политическо поле актуален е лозунгът, че няма лоша реклама.

Facebook и политиката
Губят ли масмедиите в надпреварата със социалните мрежи ?

Социалните мрежи имат потенциала да обвържат младото и активно население със социално значими въпроси, да спомогнат за изграждането на адекватна политическа култура и така бленуваното гражданско общество. В никакъв случай не може да се твърди, че те са някаква пагубна мистична сила, която под влиянието на ретроградния Меркурий и чрез финансовата помощ на Сорос ще срине цялата държава, но най-значимият им недостатък е, че социалните мрежи опростяват нещата, вместо да ги улесняват.Te си служат със собствен език, често грубоват, сякаш подценяват своите потребители,

изместват акцента на публичната дискусия от реалните проблеми, касаещи обществото, към някакви абстрактни символи и персонажи.

Един е трол, друг – комунист, трети – гербераст. Участието в публичните дела зад маската на анонимността и мнимите профили силно ограничава възможността за регулация над интернет пространството, за филтриране на истинното от неистинното съдържание, за разграничаване на социално отговорните от откровено манипулиращите. До голяма степен социалната мрежа се явява нещо като “a smoke and mirrors game”, защото отнема вниманието от политическия дневен ред посредством гръмки обръщения, музикални поздрави, шарени картинки и многозначителни снимки на всевъзможна флора и фауна. Все по-рядко се търсят логически издържаните аргументи, все по-често се залага на емоционални и ефектни такива, на личностни обиди и нападки.

Обективен факт е, че социалните мрежи се явяват платформа, на която да се представят личните виждания или да се консолидира общественото мнение. Те спомагат за стартирането на всевъзможни граждански акции и инициативи, доматени революции, протести, контрапротести, контра-контрапротести,

спомагат до голяма степен участието на гражданите в политическия процес,

доколкото те са способни да дават директен feedback на своите любимци, били те част от вносния софийски елит, фейсбойковци или червени отцепници. Тенденцията е към това все по-голяма част от политическото говорене да минава именно през социалните мрежи – да идва директно от извора (или поне от официалния му профил). Доколко е редно да се твърди, че в тях се формират публични мнения, има равен достъп и няма политически монопол над средата, е трудно да се каже. Занапред ще се види дали социалните мрежи ще придобият някаква значима роля във формирането на политическия дневен ред и по-точно релевантната част от него, или ще добият някакво абстрактно, размито измерение подобно на така любимия за обсъждане преход – дали от демокрация на бананите ще преминем към политика на магнолиите.

P.S. Междувременно #SofiaMezi. А догодина, когато няма местни избори, към постната пица ли ще се върнем?

 

Автор: Грета Цекова

 

Join the Conversation