За мрежите, публиката и лайковете!

Фейсбук и политиката

Социалните мрежи като пространство, в което ние, гражданите, да можем да водим диалог с избраните от нас представители (местни, народни) – възможен и конструктивен диалог ли е това?

Относно публичната сфера в миналото, Laurier & Philo казват следното: “гражданският живот и рационалните разговори съществуват в кафенетата съвместно с лъжата, престъплението, скучните монолози и лошото кафе“, или ако трябва да използваме подръчните днес средства, е редно цитатът да прозвучи така: „гражданският живот и рационалните разговори се борят за съществуване в социалните мрежи сред глупостта, селфитата, евтините реклами и лошата граматика.“

            Социалната мрежа най-общо обединява в себе си редица групи от хора със сходни ценности и нагласи, били те носители на общи възгледи за цялостното състояние на обществото, почитатели на даден стил музика, суетни госпожици, млади, ентусиазирани предприемачи, гербери, лумпени, тролове, червени боклуци или върли фенове на Цеца (няма значение коя Цеца).

Всички тези силно различаващи се хора взаимодействат помежду си, виждат едни и същи постове и реклами, скролват покрай едни и същи лица на Фейсбук стената си и дават мнението си по едни и същи популярни въпроси.

Колкото и да не ни се иска, факт е, че социалната мрежа Фейсбук се е пропила в костите на нас, потребителите, и не минава и ден без да кажем „абе, знаеш ли какво видях във фейса…“ Заразата бавно се разпространява, докато не заеме всеки аспект от живота ни, там качваме снимки на себе си, на любимия човек, на новите сандалки от мола, на някакви рандъм неща, които са ни разсмели, докато неусетно той не замени живата комуникация, а лайковете не се превърнат в истински значима социална валута. И това много ясно се вижда от странични наблюдатели.

Това е и причината в последно време политическото говорене до голяма степен да се измества към мрежата – там е по-достъпно, по-близко до потребителя, нефилтрирано, не е минало през машината за манипулации, наречена масмедии, т.е. манипулирано е само от публикуващия. И наистина, какво по-хубаво за един лидер от това да е непосредствено близо до хората, които управлява? (Защото, все пак, всичко това достига не само неговите симпатизанти, но и тези, които му опонират и недоволстват от него. Sharing is caring, дет‘ се казва.)

Разбираем е стремежът на политически актьори, организации, партии, лидери да са по-близо до хората, да наливат значителни суми във фейсбук реклама, да съставят по няколко профила на всяка от местните структури, за да достигнат до повече потребители, дори такива, които не проявяват особен интерес към политиката. За да е възможно осъществяването на този стремеж, уви, виждаме все повече опити на политиците да се докажат като „хора от народа“, все по-често ставаме свидетели на сцени от домашния уют или с официалния анцуг, които съответно стават обект на масови подигравки и пародии. Дори по-тъжното е, обаче, че на съвременното политическо поле актуален е лозунгът, че няма лоша реклама